Позицията му позволява да създава илюзията, че е по-велик от политиката

Бързо се гневи, постоянно сменя решенията си, но запазва аурата си на бунтовник

Дори когато вдигне показалец и смръщи вежди, шиитският лидер Муктада ал-Садър, който е обвиняван, че бързо се разгневява и постоянно сменя решенията си, все пак запазва аурата си на духовник бунтовник. Ролята и политическата му тежест е на поддръжник на политическия баланс в страната.

Ал-Садър демонстрира пред своите политически опоненти, че все още се радва на широка популярност сред бедните и онеправданите и че е в състояние да мобилизира поддръжниците си, за да прокара своя дневен ред на политическата сцена.

В продължение на две седмици последователите му провеждат открит седящ протест вътре в парламента, след като го окупираха и твърдят, че няма да го напуснат. Ще излязат оттам само когато бъдат призовани от своя вожд.

Ал-Садър отхвърля кандидата на своите политически опоненти в коалицията "Координационна рамка" за премиерския пост. Той им постави задачата да създадат правителство, след като изтегли своите 73 депутати от парламента в протест срещу пречките, които опонентите поставят като блокираща тяхна квота в неговото правителство.

Чрез туитър Муктада ал-Садър изпраща много политически послания и въпреки че има връзки с Иран, коментарите му често ядосват близките до Техеран.

Той не се колебае да поиска разпускането на въоръжените милиции, които се ръководят от проиранските политически партии и получават оръжие и финанси от ислямската република.

Тези партии и техните въоръжени групи са лоялни към Иран повече, отколкото към Ирак. Те отхвърлиха изборните резултати, след като загубиха мнозинството в парламента.

Партията на Ал-Садър спечели най-много - 73 депутатски места в парламента. По този начин той се опита да създаде национална коалиция с кюрдските и сунитските партии. Този проект изтласка тези партии в опозиция.

По този начин Ал-Садър иска да се върне към парламентарната игра, която изисква спечелилото мнозинство да създаде правителство, а не както досега да разделят постовете между всички партии. Това ще доведе до ситуацията тези партии да загубят механизмите за източване на държавния ресурс.

Хамди Малек, изследовател във Вашингтонския институт, обяснява, че Ал-Садър "е способен да мобилизира улицата и никой няма способността да се конкурира с него в тази област". Той допълва, че духовникът бунтовник "е централната фигура в новия политически живот на Ирак", въпреки че понякога си противоречи и променя позициите си от ден на ден.

Между религията и политиката Ал-Садър изпрати стотици хиляди свои поддръжници на улицата по време на народните протести през октомври 2019 г., за да подкрепят младите демонстрантите, призоваващи за смяна на корумпираната политическа класа. Той обаче бързо призова привържениците си да напуснат протестите и поиска "мирната реформаторска революция".

Анализаторите са единни, че Ал-Садър "се опитва да се позиционира в центъра на политическата система, като същевременно се дистанцира от нея. Позицията му на духовник му позволява да създава илюзията, че е по-велик от политиката".

Темите за борбата с корупцията и възстановяването на Ирак бяха основни в кампанията му за предсрочните парламентарни избори. Така той стигна по-бързо до основните очаквания на хората и спечели подкрепата им, като представи себе си като противник на режима и борец срещу корупцията. Много от лидерите на партията на Ал-Садър обаче заемат позиции в управляващата власт, докато той се дистанцира от нея. Сред тях също има замесени в корупционни схеми.

Биография и кариера

Ал-Садър произхожда от семейството на шиитски духовници, но "това само по себе си не е достатъчно, за да обясни пътя на кариерата му. Той наследява голямата си популярност от баща си Мохамед Садик ал-Садър - най-известния шиитски духовник, който се противопоставя на бившия президент Саддам Хюсеин. Саддам уби бащата на Ал-Садър, заедно с двама от братята му през 1999 г."

Това потекло даде на Муктада ал-Садър популярност и го тласна към позицията на една от най-видните фигури в Ирак. Той изигра важна роля за възстановяването на политическата сцена след свалянето на Саддам Хюсеин през 2003 г. Също така бе и ръководител на едно от най-влиятелните и популярни шиитски движения в страната.