Вдясно може да прочетете едно уникално разследване. То се различава доста от песента на общия хор експерти и други отговорни лица, които твърдят, че за наводнението е виновна безстопанствеността на язовирите и “невземането” на мерки. Винаги, когато стане някаква мащабна и ирационално зла трагедия, на хората се разказват две истории: как има виновен, не взел мерки, или как всички колективно сме виновни, защото сме племе от убитаци. Това се е превърнало в такова клише, че без да гледам телевизия или да чета вестници и онлайн медии, знам къде кой какво ще каже. Затова препоръчвам още веднъж горещо този текст. Разследването доказва друго - че прекаленото вземане на мерки след пороите през 2005 и 2007 г. е превърнало повечето български реки в оръжия за масово поразяване.
 Изсичането на дърветата и изправянето на коритата е увеличило скоростта на течението и е премахнало естествените бариери пред водата, както и естественото, но не катастрофално разливане.
Всъщност хората са жертва на прекаленото съсредоточване върху предпазни мерки, които почиват върху погрешна и недообмислена политика. Тогава също имаше обществен натиск, че не се вземат достатъчно мерки, и започна масово вземане, което бе изгодно на всички. Харчат се пари, добива се лесно дървесина и пясък. Сега се чуват гласове да бъдат ликвидирани язовирите изобщо, защото нямало кой да ги стопанисва. Нека не ослепяваме пред очевидното. Язовирите са нещо хубаво и не бива да се развалят, защото без тях със сигурност ще е по-зле.
 Идеята да се събарят стени и диги прилича на масов публичен саботаж. Но факторите и заслепеното обществено мнение са готови да прегърнат всяка глупост, която в сегашната обстановка изглежда правилна.
На 22-ра стр. си струва да видите един стар текст. Публикуван е през 1994 година и е първото съчинение на български език, което показва същността на офшорните зони и поставените лица в бизнеса. Това е нова поредица на в. “168 часа”, която ще припомня с гордост на днешните читатели как вестникът е отварял очите на уважаваната ни аудитория през годините.
В духа на тази светла традиция е историята за речните корита. Тя отваря очите за очевидното.