• Делото за пране на пари приключи само на първа инстанция 13 г. след старта му
• Съдът намали гаранцията му от 5000 на 3000 лева, за да може да плаща 200 лева издръжка на малолетното си дете

16 години след шумния арест на бившия шеф на столичната “Топлофикация” 66-годишният Валентин Димитров, известен като Вальо Топлото, се води безработен, разведен и осъждан. Скандалът около него гръмна в началото на юли 2006 година, когато беше задържан, а в четвъртък, 4 август 2022 г., получи 7 години затвор, но не окончателно, по най-сложното от четирите дела срещу себе си.

То е за пране на 22 млн. лева в периода 2000 - 2006 г. След продължила 13 години съдебна сага присъдата беше произнесена едва на първа инстанция - от Софийския градски съд. Предстои делото да се гледа още от апелативния и върховния съд.

Повече от два часа съдия Петя Крънчева, председател на 4-и състав, чете една по една стотиците сделки за купуване и продаване на ценни книжа и предоставяне на финансови кредити, извършени от Вальо Топлото между 2000 и 2006 година.

Изброяването на сделките започна малко след 9,30 часа и приключи чак в 11,30 часа

Съдът го призна за виновен именно по обвинението, че е изпрал милионите, като е извършил стотици купувания на ценни книжа и предоставяне на кредити в продължение на 6 години. По това обвинение той получи 7 години затвор и забрана 7 години да заема държавна длъжност.

Отделно бившият шеф на столичното парно беше осъден и за това, че е държал в трезори на две банки над 3 млн. лева. Обвинение, за което получи 6 години затвор.

Присъдиха му 6 години решетки и по още едно обвинение. Но понеже според нашия закон се взема най-голямата присъда, общо беше наказан със 7 години лишаване от свобода и 20 хил. лева глоба. Отделно трябва да плати и разноски в размер на 177 хил. лева.

Обвинението за укриване на данъци в размер на 2 млн. лева отпадна поради изтичане на давността.

Съдът прие за доказани като предикатни престъпления (престъпления, които са компонент на по-голямото, в случая прането на пари - б. р.) стопански подкуп и длъжностно присвояване на пари от “Топлофикация”.

Делото за присвояването на 4,5 млн. лв. от столичното парно още не е приключило. То чака от година решение на Върховния касационен съд (ВКС). По него Валентин Димитров беше и осъждан, и оправдаван.

Съдът прие за доказано и престъплението безстопанственост, за което той

вече изтърпя наказанието си от 3 години затвор

Това всъщност е единствената му окончателна присъда. По нея между 2015 и 2018 г. бившият шеф на “Топлофикация” беше в затворническото общежитие в Казичене. Наказанието му беше дадено, защото харчил пари на парното за джет, джакузи, бонбони, шоколади, синьо сирене и други екстри.

След като изброи стотиците сделки и обяви присъдата, съдия Крънчева разясни накратко мотивите си.

Според нея независимо дали Валентин Димитров ще бъде оправдан по делото за присвояването на 4,5 млн. лв., то било безспорно, независимо че е по-трудно да се установи. Тя добави, че то се доказвало и от събраните доказателства от множеството съдебни поръчки до Австрия. Съдия Крънчева ги изтъкна като причина за рекордното забавяне на процеса, проточил се 13 години.

След като чу присъдата, прокурорът Ивайло Занев определи наложеното наказание за разумно, като предположи, че то е

по-ниско и заради забавянето на делото

Той отчете все пак сложността му и това, че са били разпитани над 126 свидетели и над 26 вещи лица.

В пледоарията си на 27 юли прокурорът поиска присъдата да е 10 години затвор.

“Аз смятам, че 13 години водене на едно дело на първа съдебна инстанция е доста дълго и бих казал, че делото е излязло извън рамките на разумния срок.

Каквото и наказание да се наложи на подсъдимия и какъвто и изход да има оттук насетне, това няма да подобри разумността на водене на наказателното производство и изобщо да бъде отчетено като справедлив процес”, каза още прокурорът.

Валентин Димитров по традиция запази мълчание. Коригира само репортерите, че не 10 години, а 17 от живота му минали по разследвания и съдебните зали. Самият той е юрист по образование и гласът му се чува в съдебната зала, когато е задавал въпроси на вещите лица и свидетелите.

Съдът

отказа да вдигне запорите върху няколкото му банкови сметки и имоти,

наложени преди години.

Той твърди, че тези пари били съвсем законни, защото преди “Топлофикация” имал успешен бизнес. Намали му обаче паричната гаранция, срещу която е на свобода, от 5000 на 3000 лева.

Двете хиляди лева ще му бъдат върнати, за да може да плаща издръжка на малолетното си дете. Той бил осъден на 200 лева издръжка след развода, стана известно в съдебната зала.

Вероятно заради това, въпреки че през годините Валентин Димитров смени много адвокати, той вече се явява със служебен, назначен му от съда.

По делото за пране на пари освен Димитров подсъдима беше и майка му Цеца Димитрова, станала известна и като баба Цеца. Тя беше обвинена за неплащане на данъци в размер на 200 000 лева. 4 години от живота на възрастната жена минаха по разследвания и съдебните зали.

Поради кончината ѝ през 2011 г. процесът срещу нея бе прекратен.

Скандалът около името на Валентин Димитров гръмна през пролетта на 2006 г., когато бе освободен от “Топлофикация”.

По това време от Австрия идва сигнал за съмнителни сметки с 4 млн. евро на българин в Куфщайн. Започва разследване. През август 2006 г. в сейфове в наши банки са открити 4 млн. лева. През декември са задържани и бившите заместници на Димитров - Георги Рогачев и Емил Антонов, екссъветничката му Лина Албанска и шефката на фирма “Шибър” Мая Стоилова. Имотите и сметките на Топлото са запорирани.

Разследването беше разделено на 4 дела. Наблюдаващият прокурор е Божидар Джамбазов, който вече е във Върховната касационна прокуратура. Обвиненията са за престъпление по служба, пране на пари, за нарушение на валутния закон, безстопанственост.

Първото дело за валутни престъпления тръгна отначало два пъти в Софийския районен съд, а обвинителният акт беше връщан на прокуратурата 2 пъти. Според това обвинение между 1999 и 2003 г. в Австрия Вальо Топлото извършил финансови сделки в нарушение на валутното ни законодателство, като предоставените от него кредити и сделки с ценни книжа са за близо 6 млн. лв. Другото обвинение беше, че между 2004 и 2006 г. пак e нарушил валутните закони като управител на фирма “Промарк”. Той не декларирал пред БНБ сделки за над 16 млн. лв.

На първа инстанция районният съд го осъди на 5 г. затвор. После градският съд върна делото на прокуратурата. То стартира отново в районния съд през август 2014 г. След оправдателната присъда обаче прокуратурата отказа да поддържа обвинението, тъй като това, за което Димитров е подведен под отговорност, не било престъпление.