За жалост, най-краткият кабинет след новата конституция повече приличаше на кръжок, отколкото на правителство

И все пак Кирил Петков влезе в историята. Поне като министър-председателя на най-нетрайното правителство на България в последните 30 години.

Само 230 дни издържа кабинетът “Петков”, като последния месец управлява в оставка. По волята на президента Румен Радев може да изкара още ден-два, но те не променят съществено сметката. Кирил Петков е управлявал по-малко от Пламен Орешарски, срещу когото протестираше цяла България, по-малко дори от изтъканото от противоречия правителство на Димитър Попов или наивните седесари на Филип Димитров.

Доста лош резултат за човек, който твърдеше, че идва на власт, за да изкара пълен мандат, да промени България и след това да се оттегли. Но пък логичен, след като кабинетът на четворната коалиция беше по-скоро нещо като кръжок за министри, а не истинско правителство.

Като се почне от самия министър-председател, всички членове на кабинета сякаш тепърва се учеха какво представлява управлението на държавата. Особено тези на “Продължаваме промяната”, които май не се отърсиха от усещането, че министерствата не са стартъпи, и не научиха, че трябва да се съобразяват с процедурите просто защото законите съществуват, за да се спазват. Така, между другото, работеше и Бойко Борисов като главен секретар на МВР през 2001 г. - тогава за него вътрешното министерство не се различаваше от охранителна фирма.

Подходът да вкараш бизнеса директно в управлението на държавата всъщност породи много гафове и създаде усещането за хаос. Като се започне от транспортния министър Николай Събев, който сменяше шефове в БДЖ през ден, а някои даже не успяха да изкарат и пълен работен ден. Мине се през пълния блокаж на държавата при посрещането на бежанската вълна от Украйна, защото Калина Константинова бе заета да си мисли брандинг за грижите, които възнамерява да положи. И като финал идват детинските избухвания на Кирил Петков, който щеше да си дарява заплатата за оръжие за Украйна, но в грешна банкова сметка.

Колко странно и хаотично ще е това управление, пролича още от първия ден на правителството. Когато първо Кирил Петков се оказа напълно изненадан и видя зла умисъл, че КЕВР е вдигнал цените на тока въпреки предупрежденията от поне три месеца предварително. А след това изненадата се оказа пълна, когато неговите депутати послушаха състезаващата се с ГЕРБ по популизъм Корнелия Нинова и наложиха недомислен мораториум на цените на тока. Последва и бърза смяна на КЕВР, която пък 230 дни по-късно се оказа противоконституционна, и се наложи на последното си заседание депутатите спешно да връщат на поста бившия “лош” председател на комисията Иван Иванов.

А върхът на цялото управление на принципа “искаме си и не ме интересува дали е възможно” се оказа арестът на бившия министър-председател Бойко Борисов. Който според преразказа на шефката на премиерския политически кабинет Лена Бориславова породил огромна радост в народа. А всъщност нахлуването на воденото от Бойко Рашков МВР в домовете на Борисов, на пиарката му Севделина Арнаудова и на бившия финансов министър Владислав Горанов само доказа, че очевидно планирането и спазването на закона не са силните страни на правителството на Кирил Петков. Всъщност незаконните арести, първо, поизпраха Борисов, вместо да го закопаят, и второ, ускориха края на управлението на “Промяната”, защото излишно озлобиха ГЕРБ.

През цялото управление на Петков продължи и яловият антикорупционен напън. Той доведе до оттегляне само на Сотир Цацаров, а след това и до рухване на коалицията, защото партньорите се изпокараха дали Бойко Рашков да стане шеф на КПКОНПИ, или не. А и до странното положение министърът на правосъдието Надежда Йорданова да пише един законопроект за реформа на антикорупционната комисия, а Лена Бориславова - различен и доста мракобесен проект.

Хаосът обаче не бе патент само на министрите на “Продължаваме промяната”. Енергийният министър на ИТН Александър Николов забърка скандала GEMCORP, Гроздан Караджов, пак от квотата на Слави Трифонов, пък ту даваше пари на пътните строители, ту им ги вземаше. Върхът на сладоледа от тази квота обаче бе външната министърка Теодора Генчовска, която започна мандата си със скандални назначения на съветници от бившата Държавна сигурност, които Петков се наложи да уволнява. И цели шест месеца Генчовска сякаш се учеше какво е външна политика - ту разкриваше националното предателство на Петков по отношение на Северна Македония, ту обясняваше, че постигнатото френско предложение е най-доброто възможно.

 Македонияяяя, както изкрещя Трифонов в единственото си истинско интервю, всъщност беляза целия мандат на правителството на Кирил Петков. Първо, премиерът неприятно изненада президента Румен Радев с намерението си за шест месеца да вдигне ветото върху преговорите на Скопие с ЕС, наложено именно от Радев и предното правителство на Бойко Борисов в странно патриотарско състезание през 2019 г. Радев опита да сложи юзди на Петков, но неуспешно, както стана ясно. И премиерът успя, но цената е правителството му. Вкарването на българските искания като европейски изисквания към Северна Македония е исторически успех. Колкото и Борисов да се опита да го открадне от Петков на финалната права с внасянето на решението за одобрение на френското предложение в Народното събрание.

Ако имаше министри, които действаха що-годе подредено в мандата на това правителство, това бяха тези на БСП. Е, вярно, целенасочените им усилия бяха насочени всъщност към уреждането на свои хора на топли местенца или разпределяне сечта на горите. Или пък в странни движения, които пречеха на бизнеса, като всевъзможните мораториуми, които искаше и донякъде успя да наложи Корнелия Нинова – от тези за цените на тока до тъпите ограничения да не продаваме пряко оръжие на Украйна, но да няма проблем да го продаваме през Полша например. Или воплите да се върне руският газ на всяка възможна цена, които също дойдоха от Корнелия Нинова. Именно заради това хвалбите ѝ в края на мандата с рекордния ръст на промишленото производство прозвучаха изключително самохвално.

Всъщност единствената заслуга на това правителство за икономиката е, че не направи нищо за нея. А оставен, бизнесът сам намира нишите си - именно на това се дължи растежът, а не на действия на управлението. Кризата в пътния бранш пък само доказва, че част от българските компании са прекалено свързани с властта, която и да е тя. И е крайно време да опитат да правят бизнес без помощ от държавата като поръчки или еврофондове.

Това правителство успя все пак да прокара през Брюксел, макар и с огромно закъснение, плана за възстановяване и развитие на стойност 13 млрд. лв. Но с обещанията за толкова големи реформи, че е много вероятно България никога да не види тези пари. Нито е сигурно, че следващото управление ще иска да изпълни обещанията за правосъдна и антикорупционна реформа, нито е ясно дали въобще в близките 10 години е възможно стабилно управление, което да си позволи каквито и да било резки промени където и да било. Така че бизнесът е по-добре да пише тези 13 млрд. лв. загубени и да опита да ги изкара с правене на бизнес. Така ще е по-добре за всички.

Ако Македония беше темата на Слави Трифонов, с която финално оправда решението за излизане от коалицията, то темата на президента Радев, и на премиера Кирил Петков беше Русия. Особено след като Владимир Путин реши да нападне Украйна в края на февруари.

Факт е, че Петков в началото опита да е сравнително балансиран, въпреки че именно заради Русия смени министъра на отбраната Стефан Янев с дипломата в НАТО Драгомир Заков. Петков опитваше дори да преглъща откровените нагли обиди от страна на руската посланичка Елеонора Митрофанова. Докато в края на управлението успя поне засега да спре зависимостта от “Газпром”, реши да действа вабанк и изхвърли наведнъж от България 70 руски дипломати. Решение, което доста трудно ще бъде “поправено” от следващо правителство, така че да върне България отново под крилото на Москва. А то не бе вдигано в последните 30 години.

Голямата заслуга на Петков, тук подкрепен агресивно и от Асен Василев, обаче е не просто изопването до скъсване на отношенията с Русия, а това че успя да накара руските агенти в българската политика да вдигнат маските си. И това важи не само за политика с прякор на дребна руска монета, но и за президента Радев, и за Корнелия Нинова, и за Слави Трифонов. Които дружно решиха, че няма по-висше благо и ценност на този свят от руския газ, след като “Газпром” прекъсна доставките за България заради отказа на правителството да плаща в рубли. Форсираното завършване след това на газопровода с Гърция и паническите обиколки в търсене на алтернативни доставки на газ само отвориха българския пазар за конкуренция и в този сектор. Което само за 230 дни управление може да се приеме дори за успех.

Правителството на Петков в голяма степен и заради хистеричния характер на премиера си обаче не успя да създаде устойчиви условия за откъсване на бизнеса от държавата. И като се изключи свадата с Гроздан Караджов за парите на пътищарите, така и не успя да прекрати порочните парични потоци от държавата към различни сектори. А и тук свадата бе по-скоро личностна, а не принципна и доведе до решение, което реално ще струва животи, загубени заради неподдържани пътища. А за истинско влизане в историята на Петков му трябваше поне това – да превърне хаоса в ред, при който икономиката не се интересува от политиката.

Кирил Петков обаче ще остане в историята и като най-атакувания премиер. От ден първи опозицията взе кабинета му на абордаж нещо, което бе спестявано на Бойко Борисов в продължение на 12 г. Паническите и на моменти по детски истерични действия на премиера обаче само помагаха. За съжаление, независимо от резултата на ПП на изборите през есента, повторение на Кирил Петков като премиер изглежда невъзможно. Просто държава не се управлява като секта, в която има един пророк, а е нужно и поне мъничко да опиташ да разговаряш с опоненти и партньори. А Петков се оказа, че това не го може.

Коментарът е от "24 часа"