И така, вече официално отиваме на избори. Рисковете и вредите са неизброими, но явно в #47НС нямаше достатъчно лидери и държавници. Вече не си струва да гледаме назад, още по-малко - да се обвиняваме взаимно. Вината е в тези, които свалиха кабинета Petkov без да имат алтернативно предложение, освен служебен кабинет, критични месеци без парламент, непредвидими избори, фактическо еднолично управление без видим край.

Сега има една свръхзадача - да не допуснем служебният кабинет да компрометира външнополитическия ни курс и заедно с него - постигнатото от досегашното управление и най-вече - икономическия тренд, осигурен основно от бизнеса.

На пръв поглед, тази задача е неизпълнима - целият властови ресурс е в едни ръце за неопределен период от време. В действителност, съществува начин, утвърден в зрелите демокрации, именно периодът на изборната кампания да бъде използван за формиране на устойчиви обществени консенсуси.

Нужно е много малко:

1) На първо място, Демократична България и Продължаваме Промяната да формулират много ясно и детайлно съгласията си във външната и отбранителна политика, които изглеждат предостатъчно. Така, независимо дали между двете формации се осъществи предизборна коалиция (по много причини разумно), в следващия парламент ще има незаобиколим проевропейски блок.

Ако се наложи отново коалиция с БСП (крайно нежелателно), тя ще бъде принудена изначално да се съобрази с вече утвърдения консенсус между далеч по-силни партньори.

2) На второ място, още в кампанията да се направи опит за формулиране на външнополитически консенсус с ГЕРБ и ДПС, въпреки очертаващата се червена линия за коалиране и полярните възгледи по въпросите за корупцията и правосъдието.

Тук много ясно трябва да се види дали по темата за едностранния диктат на Газпром позициите на ГЕРБ и ДПС действително съвпадат с тези на Костадинов и Митрофанова (т.е европейските им ценности са Пунта Мара, да цитираме класиците), или това е несръчен предизборен популизъм.

3) Така постигнатите съгласия във външната и отбранителна политика да бъдат общо, категорично и дори ултимативно поставени пред служебния кабинет. Така ще бъде ясно, че ако се отклони от досегашната линия на демократично избрания кабинет “Петков”, служебното правителство излиза далеч от конституционния си мандат и се превръща в заплаха за парламентарната демокрация.

От фейсбук