В “Руската душа” няма нищо дълбоко и съдбоносно, тя е просто един Пост-алкохолен синдром
Гигантският въпрос, над който бият главите си душеведи от Изток и Запад вече от доста дълго време за Неразгадаемата Руска Душа, може просто да бъде сведен до т.нар. Алкохолна и Пост-алкохолна дисфория у голяма част от мъжкото население на Русия.
То, мъжкото население, в крайна сметка взима решенията за управлението и за военните решения на тази държава. Естествено не цялото, но онази част, която държи Властта. Женското население е отговорно предимно за раждането и отглеждането на пушечното месо, изпращано на война от “Ръководството”, Государя, Генералният Секретар или неговите наместници в Империята.
Какво означава Алкохолна Дисфория?
Това е мъчителната абстинентна тревога след изпиване на огромно количество водка и махмурлука след това, физиологичният дискомфорт, мъката и мрачното желание да рушиш, да мразиш, да проклинаш целия свят, докато се добереш отново до заветната глътка алкохол. Тогава изведнъж всичко просветва и дисфорията бива заместена незабавно от еуфория, възторжен химн и въодушевление, прекраснодушие и умиление, сълзи и възторзи по всеки повод, с нужда и без нужда, които пораждат у неруснаците впечатление за богата душевност, голяма дълбочина и чувствителност, за диапазон на емоциалното богатство и дори за романтичност.
Това продължава само, докато ефектът на поредната чаша водка, изпита “на екс” намалее неизбежно и отново се надигне мрачната дисфорична абстиненция, с нейната есхатологична обреченост, враждата към живота и желание за потушаване на всеки опит за безгрижно щастие на обикновения човек.
Дисфорията от пиянски синдром се превръща в метафизична съдба, в политически въпрос и в съдба на милиони хора.
В “Руската душа” няма нищо дълбоко и съдбоносно, няма никаква душевна мъка за съдбата на човека и за смисъла на Мирозданието, тя не граничи с Бога. Тя е просто един Пост-алкохолен синдром, депресивно-дисфоричен в един момент, фалшиво приповдигнат в следващият, изцяло зависим от нивото на алкохола в мозъка. Жалка работа. Нищо възвишено.
Дори на поредната война тръгват пияни, както винаги са отивали, “патриотично” възбудени от водката. Поне да беше тяхно изобретение, този висш продукт на спиритуална духовност... А дори това не е.
*От фейсбук