Преди три месеца се бяхме събрали с г-н Константин Вълков от Дарик радио, за да обсъждаме новите критерии в авторитетната класация “Най-добрият град за живеене”, която в. “24 часа” и радиото изработват от 5 години. Решихме да вкараме няколко нови критерия като броя на популацията на бездомните кучета и броя на мъртвите родилки.
Оказа се, че с критерия "кучета" нищо не постигнахме в класацията. Навсякъде положението е едно и също, а и на практика няма достоверна статистика за броя на уличните кучета. Кореспондентите на вестника и радиото едва ли не трябваше сами да ги броят и отвсякъде идваше една и съща информация - много кучета. Но тук-там съвсем неофициално се разбираше, че има малки населени места, които са решили този въпрос. При това без да натоварват бюджетите си с много разходи. Просто една вечер местната ловна дружинка ги събира, натоварва ги на един камион и ги пуска на стотина километра в някоя пуста местност.
Няма скопяване, няма евтаназия, няма жестокост. Просто екстрадиция. Сигурно войнствените кучезащитници биха ме нападнали, че зова за лошо отношение към животните. Но аз нямам лошо отношение, нито мисля, че преместването на една животинска популация извън градовете е лошо отношение. Защо екстрадирането на цигани, масова практика във Франция и други европейски страни, да е хуманно, а преместването на животинска популация да не е. Според мен дори е много по-хуманно от принудителното скопяване, което често пъти се извършва с недостатъчна упойка и при съмнителна хигиена.
Сигурно някой ще се сети и за филмите за любовта между куче и човек и как животното изминава километри, за да се върне в своята си среда. Може би ще има и такива кучета, но това е повече художествена измислица, отколкото житейски факт.
Най-гадното е, че никой няма смелост да вземе едно толкова просто решение. Но сложните решения винаги са по-скъпи, а очевидно това е ключовата дума при кучешкия проблем.