Не съм политолог и не умея да пиша дълги и засукани текстове, ровещи се във византийските тънкости и междуличностовите отношения в българската политика. Те имат дълга история назад в миналото, с всичките метаморфози на политическите играчи и чудодейните им превъплощения от една идеология в противоположната, без това да остави някаква следа в колективната памет на т.нар. електорат. Има по-знаещи от мен и тази територия е тяхна, а освен това, това им е основното занимание. Това което мога аз да кажа, по-скоро от психологическа позиция, в този преломен за България момент на политически хаос, на яростни атаки по путинска линия целящ евразийски завой на външната политика, на активация на всички спящи и будни клетки и фактори на Петата кремълска колона, начело с Президента и присъдружните му партии, е следното:

В България в момента се чува силен подземен тътен и ропот на огромно множество от европейски, десни, консервативни, образовани, градски и продуктивни хора, които разбират или поне инстиктивно чувстват, че страната е заплашена от регресия обратно в някакъв уродлив режим по путинско подобие и откъсване от европейската ни траектория. Тези хора жадуват голямо, силно, дясно политическо обединение, което да спре тази разрушителна тенденция и да направи всичките неосъществени за 30 години досега реформи. Аз мисля, че всеки десен човек разбира кои са те, но ще ги отбележа накратко:

1. Лустрация и елиминиране от власт, обществен ресурс, медийно влияние, присъствие в съдебната система, образователната система, системата на сигурност и отбрана или ръководство на държавни институции на всички онези, загнездени от десетилетия след началото на “Прехода” кадри и техните наследници, от обявената със закон за престъпна Комунистическа партия, Комсомола и репресивните органи начело с ДС и ГРУ, осъществявали политиката на терор върху българското население 45 години.

2. Категорично отхвърляне на модела “социална”, “раздаваща”, “преразпределяща” или квазисоциалистическа държава, чиято единствена функция се свежда до това да толерира “своите”, да поражда социална завист, вместо просперитет и да създава корупция в точките, където се осъществява “даването”. Смисленият модел на обществото е продуктивен капитализъм от меритократичен тип, изразен по най-верен начин от Васил Левски — Свобода и всекиму своето!

3. Ликвидиране на всички зависимости, московски агентури, газови и петролни връзки, руски аклави на българска територия и непрекъснат информационен и идеологически поток от хибридни източници, масажиращ в необразованите и зле информирани умове примитивната проруска нагласа, дори в условията на очевидна путинска агресия срещу свободата на Украйна. Московията, трябва да бъде разобличена, с цялата истина за нейната роля в съдбата на България и на Света в учебниците, медиите и политическите действия на всички институции от българската държава, която е пълноправен член на ЕС и НАТО. Освен това, всичките фалшиви и унизителни паметници издигнати по време на съветското господство в прослава на окупатора, задължително трябва да бъдат премахнати или преместени в музей на комунизма.

4. Всички държавни регулации, данъчната система и общественият договор между държавата, бизнеса и отделният индивид, както и законодателството трябва да са преди всичко в интерес на работещите и спазващите закона граждани, в полза на онези, които създават националното богатство, които изповядват нашите национални, семейни и традиционни ценности, а не да поощряват онези, които разчитат на конфискуваният от държавата чужд труд, вместо на своите усилия.

5.Традицията в “либералното” правосъдие, което оневинява и нежно толерира извършителите на престъпления, но е безразлично към страданията на жертвите, трябва да бъде преобърната в полза на обществото, а не в “грижа” за онези, които го разрушават.

Тези основни положения за дясната визия за бъдещето на страната в предстоящите смутни месеци на възможни и потенциално безплодни избори и мъчителните опити за структуриране на политическата посока, в която да поеме страната, са по мое мнение критично важни, наред с още доста други, които не е нужно да се изброяват тук. Мисля, че хората с дясно мислене биха могли и сами да ги добавят. Подземното желание за дясно обединение и за отпор срещу олевяването и завоя в посока Москва е на път да излезе на повърхността и да се излее в някаква форма, която би била безмислена и погрешна, ако просто се превърне в привечерна разходка по улиците с вувузел и в крясъци срещу сградите. Импулсът, който се заражда в дълбочина трябва да получи израз като голямо дясно обединение на всички, които мислят сходно, но сега са разделени от партийни граници, еготични амбиции и червени линии. Преодоляването на междуличностните вражди, разбирането, че прошката и смирението, макар и забравени, но все пак остават християнски и български добродетели, схващането, че има по-високи национални цели от инатът да бъде непременно ”твоята”и да останеш глух за други аргументи, грижата за това, че България днес е уязвима, а левите са готови отново да я сринат, както винаги досега са правили, прави императивно едно Голямо, Дясно Обединение. Време е за събуждане от дребнавите махленски кавги, злословието на всеки срещу всеки, лепенето на прякори и изобретяването на унизителни етикети. Когато един народ е зъл, той е неуспешен, беден и неизбежно се проваля. Надявам се, че българите няма да се провалят. Надявам се!

*От фейсбук