През февруари 2010 г. се провежда вечеря, на която Барак Обама кани светилата на Силиконовата долина. Разговорът между присъстващите засяга развитието на новите технологии и създаването на работни места. Президентът на САЩ се обръща към Стив Джобс с въпроса: "Какво трябва да се направи, за да се произвеждат айфоните в САЩ, и защо тази работа не може да се върне у дома?" Според присъстващи на вечерята отговорът на основателя на "Епъл" е: "Тези работни места няма да се върнат обратно." На какво се дължи категоричният отговор на Стив Джобс? "Епъл" осигурява пряко 43 хил. работни места в САЩ и 20 хил. в чужбина. Но подизпълнителите на компанията по света, заети с разнообразни дейности от инженеринга и производството на компоненти до сглобяването на продуктите, осигуряват заетост на 700 хиляди души. Тъй като тези работни места са предимно в Азия, то обичайният заподозрян е евтиният труд. Но това обяснение не издържа на нормалната логика, особено при високотехнологичните продукти, където разходите за труд са 4-6% от крайната цена. Очевидно причините трябва да се търсят другаде. Да погледнем от друг ъгъл.

За четири години "Епъл" създаде пет поколения айфони

Това говори за нечувана динамика и гъвкавост на всички етапи в създаването на един нов продукт, който съдържа стотици компоненти. Всеки нов продукт е с близо удвоена мощност на процесора и памет, да не говорим за новите материали, функционалните възможности и приложенията. Тази динамика и гъвкавост изискват нова организация на веригите за производство и снабдяване с компоненти, където промените да се осъществяват в движение за часове и дни, вместо за седмици и месеци. Изисква се нова организация на труда, както и бърза и ефективна организация за набиране на хиляди заети с разнообразна средна квалификация в рамките на една-две седмици. Накратко, съвременните изисквания за динамика и гъвкавост при създаването на нови технологични продукти изискват и създаването на динамична и гъвкава организационна, трудова и квалификационна среда.
Когато говорим за глобален технологичен продукт, какъвто е айфонът, е необходимо и създаването на производствени звена за сглобяване на крайния продукт с огромен капацитет при поискване. Например "Фокскон Сити" в Китай, където се сглобяват продуктите на "Епъл". Заводът е истински град с 230 хил. работници, от които 8700 инженери. От тях една четвърт живеят в заводските общежития. При поява на нова поръчка мениджърите просто изкарват допълнително хиляди работници от спалните за минути и след чаша чай и бисквита са на поточните линии. Някои определят тази концепция като гъвкаво и масово използване на средноквалифицирани работници и инженери. Но тя няма как да намери приложение на запад. Ето защо Стив Джобс е прав - тези работни места не могат да се върнат у дома. Защото те са работни места от една нововъзникнала вселена, към която западът е принадлежал преди десетилетия. Доказателство за това е географското разположение на заводите на "Фокскон Текнолъджи" - Югоизточна Азия, Мексико, Бразилия и Източна Европа. В тях се произвеждат продукти на световноизвестни марки като "Самсунг", "Моторола", "Сони" и др. Самите заводи на "Фокскон" са само последна брънка от дълги вериги на производство в подобни заводи, обикновено намиращи се в непосредствена близост. Новата-стара производствена вселена изживя експлозивно разширение през последните двадесет години. Нейните характеристики са такива, че западът няма как да се конкурира директно с нея. Например

в САЩ няма как да се създадат работнически спални за милиони, работещи на 12-часови смени,

шест дни в седмицата. Въпреки това мозъчните атаки на запад за намиране на конкурентен отпор, породени от високата безработица, продължават. Едни изучават организацията на бизнеса и труда в страните с двуцифрен растеж, други търсят лек за изтъняващата прослойка от средноквалифицирани работници и инженери. Но в момента масовото приложение на тези специфични производствени фактори е в други географски ширини. Единственото основателно притеснение е, че изтъняващата средноквалифицирана прослойка на запад ограничава мобилността по квалификационната верига и така ограничава създаването на висококвалифицирани кадри.
В сегашния момент на криза разкриването на нови заводи от типа на "Фокскон" е в застой. Причината е в ограниченото глобално търсене. Най-динамичните до момента икономики провеждат политика на меко кацане от феноменалните темпове на растеж. Колко меко и къде ще бъде кацането, ще видим съвсем скоро. Техният проблем е в преструктуриране предимно на количествената страна на производството, инвестициите и потреблението.
На запад също започна процес на преструктуриране. Той стартира в областта на държавните финанси и привидно има количествено изражение в размера на дефицита и дълга. Но предстоящото преструктуриране в социалното осигуряване, здравеопазването, образованието и дори енергетиката имат предимно качествени измерения. В европейската общност дори предстои и качествена промяна в начина на функциониране на общността. Защото следващата глобална конкурентна битка ще бъде качествена, а не количествена. Например в качеството на растежа, на работните места, потреблението и условията на живот. Стив Джобс наистина е прав - тези работни места няма да се върнат у дома. Защото няма смисъл да се опитваме да се конкурираме с миналото си и да гледаме с носталгия към него. По-добре да гледаме напред.