Онзи ден ми се случиха две неща едновременно. Прочетох едно интервю на Харалан Александров, който за първи път употреби думата "безпътица" за това, което се случва в България, и малко след това чух случайно разговор на две жени.
Те се оплакваха от това, че живеят бедно, че се хващат на всякаква работа за 50 лв. И че не искат да емигрират, но сигурно ще трябва да го направят, защото не виждат изход. Смешното в ситуацията е, че този разговор се водеше в луксозната сауна на 4-звезден хотел в София, където ходя да плувам. Жените, които видимо бяха над 50, идваха от два различни града - Сливен и Варна. Бяха в скъпия хотел на някакъв семинар по някаква европрограма. И осъзнах колко точно го е определил Харалан Александров. Положението е безпътно. Хората живеят, харчат се разни пари за сауни, но мнозинството от населението няма ясна цел и предвидимост за бъдещето. Хората не са точно гладни, не са точно отчаяни, но не знаят какво и защо се случва. Животът е лишен от малката доза порядък, която осмисля.
Поредицата от тежки престъпления, които станаха от Нова година насам, показаха, че зад тях стоят точно такива хора в безпътица.
Един колега ги нарича "новите хора". Личности, оскотяли от десетилетия бедност и липса на перспектива, пълна десоциализация и пълно пренебрежение към всякакъв ценностен ориентир. Такива, които могат да убият, без да е ясно дали ще спечелят пари от това. С равнодушие, зад което се крие невероятна уродливост на личността.
Та тези "нови хора" стават все повече, те ще ни доминират през следващото десетилетие. Те вече са мнозинство.