Във в. "168 часа", както и във вестниците "24 часа" и "Труд" излезе поредица от текстове, които разобличаваха държавната помощ, която получава частната Корпоративна търговска банка (КТБ).
Тази помощ, маскирана като депозити от държавните дружества, се изразходва от свързаните с КТБ дружества, за да се придобиват и създават безброй медии с различно заглавие, но с еднакво съдържание.

Фактът, че вестниците на "Медийна група България" осветиха това неприятно явление, не е вид конкурентна борба,

както се опитват да го представят някои - едната група рита по кокалчетата другата и става дума за пари.
Това е израз на нашата загриженост за свободата, защото няма свобода без плурализъм.
Ако във всички вестници пише едно и също и телевизиите показват едно и също, няма никакво значение, че медиите са частни, непартийни и формално свободни. Те престават да бъдат свободни, когато запеят в общ хор.
Превръщат се в колективен агитатор, пропагандатор и организатор, както е по Лениновата теория за печата.
А лесно се купуват и създават медии, когато разполагаш с неограничен евтин ресурс.
Можеш да теглиш лесен кредит, ако преди това има лесен държавен депозит. В тази схема значение почват да губят и партиите, и властта, и всички механизми на демократичната държава. Едни пари, събрани от данъците на гражданите, се насочват към една структура. Днес медийният хор мрази един политик, утре го обича.

Подобна безпринципност всъщност издава брутална търговия с влияние,

което обрича държавата на вечна изостаналост и прогнилост.
Затова медийният монопол е много по-опасен от всеки друг в която да е област на икономиката. Защото става дума за свещеното право на гражданите да бъдат информирани и да мислят свободно.
Историята е доказала, че вечни монополи няма. Но борбата с тях е трудна и си струва да се води, а всички хора, които твърдят, че мислят демократично, трябва да я подкрепят.