Това ще е естествен процес на корекция заради разпуснатата фискална и монетарна политика, казва  главният икономист на Института по енергиен мениджмънт 

- Г-н Стайков, възможно ли е високите цени на горивата да провокират кризата?

- Петролът има само частично отношение, но проблемът е общата висока инфлация. Централните банки започнаха да увеличават лихвените проценти, което постепенно ще охлади икономическата активност. Забележете, това се случва на фона на сравнително нисък икономически растеж. Факт е, че едновременно имаме високи цени и недостатъчно предлагане и за

да се охлади

търсенето,

се налага да се повишават лихвите. Това означава, че ще се намали икономическата активност и това може да породи рецесия в много икономики. Заедно с това вдигането на лихвите означава повишаване на разходите за правителствата по обслужването на дълговете, тоест ще има по-малко средства за публични разходи, инвестиционни програми, социални програми и др.

Централните банки влизат в изцяло нов цикъл и тези повишения на лихвите няма да са еднократни. Това е само началото. Процесът започна, въпросът е докога ще продължи, първоначалните прогнози бяха, че в САЩ основната лихва ще се увеличи до 1,9% в края на годината, но последните прогнози сочат, че ще е около 3,5%.

- Кризата може ли да ни се размине?

- Тя е неизбежна. Естествен процес на корекция, защото твърде дълго имаше разпусната монетарна и фискална политика, което доведе до грешни стимули за инвеститорите. Натрупаха се

твърде много “тежести”

в системата и трябва да се изчистят. Повишаването на цените на едро и дребно са именно едно проявление от тях.

- Кризата, която се задава, на коя ви прилича?

- По-скоро наподобява петролните шокове от 70-те години. Голяма част от ценовия удар сега е резултат от ограничените възможности от страна на предлагането, съпътствани от твърде високото търсене. Именно този феномен напомня на онзи преди 50-ина години. Ако тогава причините са били предимно политически, сега се намесват много други фактори.

- Повечето анализатори смятат, че част от проблема с високите петролни цени е липсата на инвестиции в сектора?

- Така е, те са крайно ограничени през последните 10 години, защото на цялата добивна индустрия непрекъснато й се повтаря, че тя има краен срок. Оттогава всички, които влагат в този сектор, си правят сметка и гледат да не инвестират прекалено много, защото трябва да си върнат инвестицията до въпросния краен срок. Сега се оказва, че твърде много разчитаме на тези горива и зеленият преход не може да се осъществи толкова бързо.

- Крайният срок е почти известен, EK забранява двигателите с вътрешно горене след 2035 г.

- Така е, но от Германия получаваме противоречиви позиции – един път се противопоставя на решението, един път го подкрепя. Според мен това е естествен процес, но административният подход го опорочава – как може да се забрани една технология, когато не разполагаме с необходимата инфраструктура, за да я заменим с друга? Това ще стане по естествен начин, когато електромобилите станат по-изгодни – не само като първоначална инвестиция, но и като разход, поддръжка и др. Изискват се доста усилия и преди да е изградена новата система, няма как да се откажем от сигурното, а това са горивата. 

От друга страна, ако се предприемат твърде смели действия, може да се стигне до енергиен национализъм.

- Има ли шанс да се повиши добивът, за да се нормализират цените?

- Инвеститорите наблюдават сегашната риторика и знаят, че ако рискуват, а управляващите размислят, те ще загубят. Ясно е, че бъдещето е на зелените технологии, но въпросът е, докато стигнем до него, и цената да не е толкова висока, че да провокира обществено негодувание. Ако си спомняте, у нас след 2012 г. ВЕИ се превърна в мръсна дума и до 2020 г. почти нямаше сериозни нови инвестиции в този сектор. Хубаво е да се поучим от старите грешки и да променим подхода към екологичната и енергийната политики. Да се разчита по-малко на надежди за непрогнозируем технологичен скок и повече на рентабилни модели за трансформиране на икономиките. 

Каква е играта с петрола и защо цените се повишиха у нас, четете тук и тук.