Котировките на храните, металите, лития поеха надолу

Прогнозите за свирепа криза и очакваният излаз на руски зърнени продукти и метали към Китай и Индия нормализираха пазарите

Цените на най-масовите стоки у нас тръгнаха надолу и те са сред най-ниските в ЕС. Покрай тази новина някак неусетно мина още една - за осезаем спад на международните пазари и при металите, сигурен знак, че това ще нормализира цените в строителството и някои други сектори.

Металите започнаха слалома веднага след като стана ясно, че заради инфлацията светът навлиза в

сериозна криза,

която може да засегне строителството. Това заедно с шоковите локдауни в Китай и с огромния износ на метали от Русия за Индия успокои пазарите и укроти стойностите на стоманата, алуминия, медта и др.

Дефицитът на литий, който е ключов за батериите за електрически коли, бе покрит от нов завод в Австралия и от Китай, който инвестира в нови методи за преработката му. Досега се смяташе, че Русия е основен играч в това отношение, но сегашното свръхпредлагане успя да свали цените осезаемо.

При зърнените продукти руските компании също търсят излаз на световните пазари, като продават продукцията си чрез Индия и Китай.

Известно е, че Русия е може би

най-големият износител

на зърнени продукти и ако успее да ги реализира чрез своите партньори, това окончателно ще нормализира цените на зърното, царевицата, слънчогледа, а също и на брашното, олиото и др. 

Факт е, че още преди това да стане, пазарите, изглежда, калкулираха тази възможност и цените на храните след първоначалния шок започнаха да се успокояват. Включително на нашия пазар, известен със спекулативните си атаки.

Последните данни от юни от мониторинга над цените в ЕС сочат, че средната цена на месото у нас е около 6 долара и все още е сред най-ниските в ЕС. По-изгодна е единствено в РСМ, Турция и Румъния, където е съответно 4 и 5 долара за кг. В Унгария, Чехия, Словакия, Сърбия и Полша стойността й е същата като у нас. Във всички останали страни тя е над 7 долара. В Австрия, Германия, Швеция, Испания и Гърция е $12, в Италия, Белгия и Люксембург достига до 18 долара, във Франция – 15, а в Ирландия и Норвегия – $22.

Факт е, че в последните дни свинското месо у нас

поевтинява

и вече едва ли може да се намери верига без сериозни намаления в цената под формата на различни промоции.

Бираджиите също са най-облагодетелствани в България. У нас пивото е 77 цента, като по-ниска цена има само в Сърбия – 64 цента. В останалите страни стойността му стига до 2,96 долара. В съседна Гърция струва два пъти повече, отколкото у нас – $1,46.

Най-високи са били цените на хранителните продукти през април и в началото на май. Например доматите са били 4,54 лв. за кило, или 60% увеличение спрямо 2021 г., а кашкавалът - 14,30 лв., което е с 34% по-скъпо в сравнение с 2021 г. Има и 98% увеличение спрямо миналата година - на вносните домати.

По отношение на горивата България също е в добра позиция напоследък - мониторингът на цените в Европа сочи, че те са по-евтини само в РСМ, Унгария и Полша. В останалите страни са по-скъпи.

Стойностите им у нас започнаха шоково да се повишават още в началото на годината, когато стана ясно, че бизнесът трябва да купува електроенергия от борсата. Абсурдните спекулативни цени принудиха търговците да се

презастраховат,

вдигайки и продуктите, и услугите. Макар че правителството взе бързи мерки да облекчи положението, страхът остана.

Със започването на войната в Украйна стана ясно, че България е сред най-зависимите от руския петрол и природен газ. Така към опасенията за непосилна цена на тока се добавиха и тези за скок на останалите енергоносители.

От тази гледна точка поведението на бизнеса е абсолютно обяснимо, защото все още никой не е забравил януарската паника. А точно когато кабинетът осигури първите количества американски втечнен газ и започнаха тестовете за доставките на азерското синьо гориво, бяха подети и атаки срещу правителството.

Така бизнесът няма абсолютно никаква сигурност колко ще му струват горивата, дали ще ги има и каква ще е стойността на транспортните услуги в България. Благодарение на това енергийната зависимост от Русия за момента "щедро" ни се отплаща, удряйки българските компании в най-неподходящия момент.

Европа също е в неприятна позиция. "Газпром" изненадващо спря синьото гориво за няколко страни, под претекст че ще прави

планови ремонти

Втечненият газ трудно ще покрие дефицита, но към всичко това се прибавя още един проблем. Цената на въглеродните емисии е такава, че обезкуражава бизнеса да прави каквото и да е - още повече в кризисна ситуация като сегашната. Неслучайно италиански евродепутати поискаха оставката на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Целият този микс съвсем логично доведе до различни аномалии в някои цени и породи непрестанни обвинения за

спекулации

и нелоялна конкуренция. Макар че икономистите не знаят какво означава спекула, защото цената е такава, каквато е определена от пазара, нападките у нас по тази линия продължават.

Именно спекулата стана повод за шумни политически битки между управляващи и опозиция, макар и не открито афиширани. КЗК излезе със съобщение, че

не може да се намесва на пазара

и да регулира цените, нито да разследва нелоялни практики. Нещо, което вицепремиерът Корнелия Нинова поиска преди време от комисията. КЗК все още е оглавявана от кадър на ГЕРБ - Юлия Ненкова, която е майка на депутата Александър Ненков. Смяната на председателя беше в дневния ред на управляващата коалиция, но така и не стигнаха до нея.

"Становището на КЗК е бягство от отговорност. Те трябва да си подадат оставките, други хора биха се справили с тази задача - коментира пред "168 часа" депутатът от ДБ Георги Ганев. - Невъзможно е КЗК, която е създадена със закон, минал и на българско, и на европейско ниво, да каже, че

не може да разследва картел

или злоупотреба с монополно положение." Според него основният проблем за бензина е, че няма конкурентен продукт на българския пазар. Ако купувачът е готов да купи литъра за 3,40 лв., това е цената, категоричен е икономистът.

В момента глобите за спекула или нелоялна конкуренция са от 400 до 3500 лв. за физически лица, а за юридически - между 500 и 12 500 лв. в зависимост от тежестта на нарушението.