Едно от първите неща, които научих в занаята, започвайки в стария "Поглед" през лятото на 1976 г., беше, че всеки журналист трябва да има собствена документация.
Второто нещо, което научих, беше, че най-добрата документация в света е тази на френския "Льо Монд", състояща се от изрезки от самия "Льо Монд". Поне такава беше легендата...
Третото нещо, което научих, беше, че и най-добрата документация не може да ти гарантира 100-процентов успех в анализа, както и че никой автор не бива да се приема много насериозно. Оттогава, преди да седна да напиша каквото и да било, гледам към един надпис на стената в библиотеката, откъдето Франсис Бейкън ме предупреждава: "Сънищата и предсказанията трябва да служат единствено като тема за разговор край камината през зимата."
Никога не забравям това предупреждение.
Поради това си поогледах старата документация, както ни учеха по-старите от стария "Поглед". И намерих едно приложение на U.S.News & World Report, списанието, което тогава минаваше за едно от най-меродавните в света наред с "Тайм", "Нюзуик" и "Икономист". Поне в англоезичния свят. Въпросното приложение беше от 9 май 1983 г., издадено по повод златния юбилей на списанието - 50 години от появата му на медийния пазар, и фокусът му беше върху онова, което ни чака през следващите 50 години. Сега, близо три десетилетия оттогава и в началото на 2012 г., реших да прегледам техните предсказания и да видя дали нещо е останало валидно. И ако да или не, какво означава това за нашето утре.

Предсказанията на
U.S. News&World Report

бяха предимно за онова, което очаква американците към 2033 г. В основни линии ни се съобщаваше, че на хоризонта се очертава ренесанс за Америка, повишен политически престиж и технологична мощ. Хората (там) ще живеят до 100 години, че и повече, при наличието на нови суперлекарства, които ще преборят успешно болести като рака или процеса на стареене с прекрасните му спътници като алцхаймера или множествената склероза. Генномодифицираните храни ще ликвидират опасността от глад и ще намалят замърсяването на природата. Космически колонии ще обикалят земята, на Луната ще има нов тип миньори, които ще дълбаят недрата й за безценни минерали, роботите ще ни/ги заместват (американците) в досадната домашна работа, а колите ще бъдат програмирани така, че да избягват ПТП-та (пътно-транспортни произшествия, както би се изразил нашият министър).
Пак там се казва, че жена, чернокож или испанскоговорящ америкаец може да стане президент на страната; хората ще имат по 3-4 кариери (занаята) в живота си, а домашните компютри ще увеличат неимоверно както тяхната производителност, така и времето им за отдих и културни развлечения.
Технологическата революция щяла да доведе до най-високия жизнен стандарт в историята на американците, влаковете им щели да се движат с над 250 мили в час (към 400 км), а с новите екзотични енергийни източници страната вече нямала да зависи от вноса на петрол...
И тъй нататък, следват още много конкретни предсказания, част от които са близо до това, което виждаме днес, а друга си остава в областта на фантасмагориите и зимните приказки край камината, както ни съветва Ф. Бейкън.
В един хубав ден за нашата демокрация преди 20-ина години

един хубав български политик
ни обещаваше, че ще станем "Швейцария на Балканите"

Други ни обещаваха, че за 800 дни ще скочим във влака на богатите, трети казваха, че до Димитровден кризата ще е далеч, някъде на Луната може би, при U.S. миньорите, които я дълбаят за нови блага. И т. н... Няма да ходим до Маркс, Енгелс и Ленин, които ни обещаваха други работи, още по-красиви.
2012 г. според календара на маите или пък според неговите днешни тълкуватели ще ни реши всички проблеми наведнъж, тъй като по израза на прочутия кавказки философ Йосиф Джугашвили, когато няма човеци, няма и проблеми... Но ние отхвърляме този подход като твърде кавказки и съответно крайно песимистичен и античовешки. Вместо това гледаме цените в бакалиите и си правим глобалните изводи както за Балканската ни Швейцария, така и за състоянието на света такъв, какъвто дори Франсис Фукуяма не го е виждал в сънищата си.
Най-очевидният извод, гледайки към цените в бакалиите и моловете, е, че към днешна дата няма световни лидери от мащаба на Рузвелт (Франклин Делано), или на Чърчил, които да поведат света с решителност, подобаваща на изискванията на епохата и нейните глобални предизвикателства.

Липсата на далновидни, ерудирани и най-вече решителни лидери

както в глобален, така и в национален мащаб, е сравнима с голямо природно бедствие. Нито в рамките на Г-20 или на Г-8, нито в рамките на Евросъюза (27) или на Еврозоната (17) има достатъчно политическа воля, яснота на погледа, усещане за правилната посока и умение да се намери общият знаменател на проблемите, които измъчват около 200 държави, държавици и островни образувания.
Глобализацията беше приветствана от десетки философи и особено министри на търговията като нова възможност на света да отскочи нависоко, но реалността се оказа по-неочаквана дори за хора като Томас Фридман и Фарид Закария. Намирането на най-малкия общ знаменател в този икономически хаос, който да обясни разбираемо същността на сегашната криза и да обедини усилията на отговорните лидери (ако все още има такива), изглежда непосилна задача.
При липсата на талантлив лидер или група еднакво мислещи и готови в еднаква степен на компромис водачи светът, по израза на "Икономист", прилича на кораб в бурно море, който няма рул. Картината не е много обещаваща и напомня на някои от платната на Айвазовски... или дори на "Салът на Медуза"...
Новата "лингуа франка" не се оказа английският, а икономиката.... "Икономиката, глупако", както казваше доктор Клинтън. Всичко останало е "бошлаф", допълва дълбокомъдрено героят на Алеко, отдавна изръшнал Европата с мускалите си и натрупал опит в миниглобализацията, ако това не е оксиморон.
Ако беше жив, Алеко щеше да напише, че 99% от днешния световен политически елит (у нас и това е оксиморон), е от три вида личности, на "трите "Ш": Шарлатани, Шутове и Шушумиги, като броят на последните е най-голям, както би казал Хайне.
Остава въпросът как да намерим онези мистични 1% лидери, които могат да ни изведат на спасителния бряг. Обама е отчаян, нещата не вървят така, както ги беше замислил, и изборите на хоризонта за президент на все още най-могъщата държава не са извор на оптимизъм в неговия лагер.
Същото важи и за неговия френски приятел: нито красивата му съпруга, нито законът за арменския геноцид му гарантират нов мандат. Мадам Меркел изглежда по-стабилна и икономическият локомотив на Европа все още дърпа напред (макар че част от немските мотриси са у нас и не са платени...). Но сенките от миналото, старият страх от могъща Германия и относителната слабост на някога мощния Албион карат мнозина да гледат с подозрение към Берлин и евентуалната му водеща роля в "полуобединена" Европа.
Китай: засега все още никой не знае, вероятно и самите китайци също, каква точно ще бъде тяхната роля в световните дела. Ясно е само, че "фабриката на света" ще продължи да работи на пълни обороти, но ако клиентите закъсат, за кого ще работи фабриката? Да се залага вечно на обезценения юан, който ускорявал износа, не е печеливша тактика.
БРИK: Бразилия, Русия, Индия и Китай - "новите гиганти" - засега не показват, че са готови за глобална лидерска роля, а и не бързат да наливат трилиони както в икономиките на САЩ, така и на Европа. Русия със задаващия се Путин на президентския небосклон, повече плаши останалите, отколкото ги успокоява. Още повече че тази така богата на минерали, таланти и култура държава в много отношения си остава и до днес "Горна Волта с ракети" по думите на Хелмут Кол.

От Близкия изток повява политически хлад

въпреки шумната "Арабска пролет". Евреи и палестинци са по-далеч от намиране на мирна формула откогато и да било; Иранските ядрени програми карат мнозина в района, а и извън него да се събуждат в студена пот; богатата на петрол Либия изглежда бедна откъм мъдри лидери въпреки помощта отвън, а Египетската революция е на път да изяде както децата си, така и надеждите за появата на "нов Насър", който да обедини арабите и да възстанови политическата, военната и културната роля на Египет сред арабите.
В тази суматоха старите петролни кладенци като Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и емирства от всякакъв род гледат уплашено ту към Вашингтон, ту към Брюксел, но оттам не идват ясни сигнали. Което още повече улеснява Израел в стратегическото си позициониране.
На фона на всеобщия хаос и песимизъм клатушкането на 10-годишното евро става още по-непредсказуемо, мъглата в Близкия изток - още по-гъста, а световната икономика се готви за нова буря. На кого тогава, му е до проблемите, свързани с промяната в климата, с полуумрелия протокол от Киото, и с някога грандиозните идеи на Кофи Анан за Целите на Хилядолетието? С тях трябваше да преборим глада и мизерията, да гарантираме устойчиво развитие на всички, образование и здраве, просперитет и светли бъднини. И така да напълним света с нови Швейцарии, свят, пълен с взаимно уважение, любов и хармония, каквато ни препоръчва Далай Лама...
Вместо това ще трябва, изглежда, през 2012 г. да се задоволим с нещо по-реалистично: демографски, икономически и социален срив в Първия свят, увеличаване на обема на Третия свят за сметка на Първия...
А Вторият свят, към който някои мъдри аналитици често присламчваха и България, изглежда, съвсем ще се смали. Точно както и т. нар. средна клacа у нас. Знаем, че я има някъде, но не можем да открием къде е.
Накрая, да се върнем там, откъдето започнахме: 1983. Шестима световни лидери: Роналд Рейгън (САЩ), Мигел де ла Мадрид (Мексико), Индира Ганди (Индия), Франсоа Митеран (Франция), Маргарет Тачър (Великобритания) и Ясухиро Накасоне (Япония), изразяват сдържан оптимизъм, че светът ще става все по-добър и все по-проспериращ. При определени обстоятелства.
Почти 30 години оттогава, светът е в много по-окаяно състояние, отколкото те можеха да си представят, гледайки в кристалната топка. През 2012 г., изглежда ще се простим с част от илюзиите си, че "септември ще бъде май".