Непрежалимата болка на Гинка Станчева - отнетият от нея баща
След смъртта на таткото на актрисата, едва на 12 г., тя среща своята първа и последна любов - съпруга си Пейчо Пеев
В Кан зашеметява артелита с естествената си красота в автентична носия - идея, провокирана от липсата на пари за изтънчен тоалет
... Скопие е овладян след слаба съпротива на концентричните български атаки, докато партизаните стоят на околните хълмове, като слизат долу, за да подкрепят влизането на българите в града. Българите са задържали военнопленниците, но са предали плененото оръжие на Титовите части...
Първа и Четвърта българска армия изпълняват поставената им задача, като влизат в Скопие на 14 ноември 1944 г. по време на Страцинско-Кумановската операция. Това е настъпление на българската армия по време на участието на страната във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар.
В сраженията от 8 октомври до 14 ноември за хребета Стражин, за Страцинската позиция, при река Пчиня и град Куманово, макар и увенчани с успех, са погубени редица животи. В боевете загива и Константин - бащата на легендарната актриса Гинка Станчева.
По онова време тя е само на 12 години и у нея завинаги остава непрежалимата болка по нейния родител, когото тя няма шанса да познава през по-голямата част от живота си. Той не я вижда как пораства, как става актриса, как блести на големия и малкия екран, как омагьосва в Кан с красотата си, как се влюбва и омъжва, как става майка и баба.
Тази година Станчева отбеляза своята 90-годишнина и купища истории свидетелстват за нейния изпълнен с щастливи и забележителни мигове живот, макар че съдбата й отрежда да вкуси рано от загубата.
Семейството на актрисата през различните смутни времена понася ред "отнети" им синове, бащи, братя... Бащата на Константин и дядо на Гинка също загива на фронта, но в Първата световна война. Като дете Станчева мечтае да стане балерина - крехка и нежна, тя все си представя как танцува и лети някъде във въздуха. Когато ги връхлитат лошите новини, тя е свалена като ранена птичка от облаците в детските си мечтания. Нейната майка остава вдовица с две дъщери на ръце и няма възможност да мисли за балетната кариера на Гинка. Жената е домакиня, но се намират добри приятели, които й помагат да започне работа в Народната банка, където се труди и нейният съпруг, преди да бъде отзован.
Понеже малката Гинка е страшно слабичка и изглежда болнава на вид, майка й я изпраща на почивка във Велинград със зъболекарката на банката. Това е ключов момент за момичето, защото именно там за първи път тя среща любовта на живота си - бъдещия актьор Пейчо Пеев. Оказва се, че момчето е там във вилата на адвокатите, тъй като баща му е юрист, а Гинка е на 7 километра от него - във вилата на банкерите. Веднъж двамата се засичат на събиране и в следващите дни Пейчо ходи всеки ден километри до вилата на банкерите и обратно само за да зърне хубавицата. После пътищата им се разделят.
Момчето влиза в НАТФИЗ. Случайно или не, Станчева също решава, че иска да стане актриса, и година след Пеев кандидатства за академията. Любопитното е, че тогава по-големите студенти обявяват имената на кандидатите на приемните изпити. Колената на Гинка се разтреперват, когато именно момчето от Велинград, в което става ясно, че още е влюбена, изрича нейното име. Притеснена и зашеметена, тя успява да омагьоса изпитващите и е приета, като попада в един клас с големите Татяна Лолова, Григор Вачков, Хиндо Касимов, Ицко Финци и т.н.
Станчева по-късно сама признава, че за да не изпусне мъжа на сърцето си, двамата се женят, когато тя е в трети курс.
Той трябва да замине по разпределение за Благоевградския театър и неговата любима тръгва с него, без дори да се замисли. Така тя дебютира на сцената там в ролята на Блага във “Фиданките цъфтят” на Славчо Красински. Двамата с Пейчо играят главните роли в почти всички заглавия на местната сцена и са ненадминати в “Ромео и Жулиета”. Пак заедно преминават и в трупата на Младежкия театър през 1958 г.
Пред камерата красавицата, която в крайна сметка е определена за първия секссимвол на българското кино, отначало пристъпва плахо. Дебютният й филм е неизлъчен, вторият за нея е първият цветен за родното кино, но с едно много трудно целуване в 17 дубъла между нея и Асен Кисимов.
Не отнема все пак много време актрисата да блесне в първата си главна роля, която я изстрелва в кариерата и й осигурява билет за червения килим в Кан сред световния елит на седмото изкуство. С красотата си тя омагьосва зрителите във филма “Земя” на режисьора Захари Жандов по класическата повест на Елин Пелин. С отдаденост изпълнява ролята на бедната, но прелестна Цвета, която се влюбва в селския омайник Еньо, изигран от Богомил Симеонов. В крайна сметка момъкът избира да предаде сърцето си и макар също да обича Цвета, се жени за грозноватата Станка заради голямото имане на нейния баща.
Екипът несъмнено постига впечатляващи резултати с работата си по лентата. На премиерата в софийската опера софиянци буквално са един върху друг в залата, изтупани в най-новите си дрехи, за да гледат “Земя”. Това е и първият български филм, който печели право за участие в конкурсната програма на фестивала в Кан.
Радостта е голяма, но идва и големият смут за малката делегация, която заминава за Лазурния бряг начело с Гинка Станчева и Захари Жандов.
Първо, актрисата лековерно пита как ще отиде, след като е на турне с “Ромео и Жулиета” в Родопите. Освен всичко след едно представление в Благоевградския театър владиката Пимен, един от най-големите почитатели на театралното изкуство, кани актьорите на гости при свой приятел. Гинка отива, а на другия ден в ДС са информирани, че е била в попска компания, и се налага ходатайство за нея от най-високо и благодарение на Захари Жандов, за да се размине.
Ясно е, че 23-годишната актриса ще бъде в Кан и като че ли нищо не може да попречи на това събитие. Самата тя си спомня, че тръгва с особено самочувствие, без хич да осъзнава накъде се е запътила И ето поредния проблем - Гинка няма подходяща рокля, с която да направи нужния фурор на кинопрегледа. Трябва да се импровизира. Съпругата на режисьора, която работи в Археологическия музей, дава страхотна идея - Станчева да облече традиционна и автентична носия. Какво по-оригинално от това? И наистина магията се случва.
Докато Елизабет Тейлър се хвърля да впечатлява с дръзки хрумки, давайки прием с живи лъвове в клетки, българката оставя мнозина без думи по крайбрежния булевард “Кроазет” с естествената си красота във фолклорната носия. След прожекцията публиката я аплодира на крака, а председателят на журито - френският писател Андре Мороа, й казва: “Никога няма да забравя очите на вашата Цвета”
За приемите Гинка си купува кокетна рокля с фусти, като похарчва парите, които й дава нейната свекърва, за да купи тромпет за Пейчо. Какво да прави, утешението за него ще са нови дънки. Девойката си поплаква често, че нейният любим не е до нея, но пък е длъжна да се наслади изцяло на този страхотен подарък, който й прави съдбата. Станчева, споделяйки един хотел с Федерико Фелини и Жулиета Мазина, има удоволствието всяка сутрин да си разменя с тях усмивки и поздрава “Добро утро”. По-късно френски вестник нарича актрисата “la vedette bulgare” - “българската звезда”.
В същото време Станчева отказва да се приеме за звезда, смятайки, че българските артисти могат да бъдат популярни, но чак да се редят за някакво небе...
От липса на слава у нас тя в никакъв случай не може да се оплаче. Помни как от една будка за вестници, където продавали и снимки на артисти, често чувала: “Дайте ми един Апостол и една Гинка от 6 стотинки”.
Най-четени
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Класически случай на некомпетентност, малоумен въпрос и неверен отговор...
Класически случай на некомпетентност, малоумен въпрос и неверен отговор... Ако приемем, че въпросът следва своята си логика, тогава верният отговор не е "си"
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха
-
Галерия 35 г. живеем с петолъчки. Следите от соца са навсякъде около нас
Петолъчки "изпращат" пътниците на Терминал 1, панелките са като старо шарено индианско одеяло от парчета. Народът пак вари ракия и лютеница Голяма част от жп вагоните и инфраструктурата са от онова