"Нас никой не ни е питал за ЕС и НАТО" - викат руските хора у нас.

Има много примери за това как никой не ни е питал.

Например - нас никой не ни пита дали да падне комунизма. Той си падна, щото на руснаците им писна да наливат рубли в СИВ. Поне за България комунизма щеше да си седи до ден днешен, ако някой беше решил да ни пита. Ние почти нямахме дисиденти.

Нас впрочем никой не ни е питал някога и дали искаме да приемем християнството.

Никой не ни е питал и дали искаме ватенките да ни направят свой вилает през 1944.

Но да, имало е случаи, в които сме били питани.

Например Ботев така решава да дойде с шепа смели хора и да ни попита - искаме ли независимост или не.

Е, вратите ни са останали затворени, а Ботев си отива млад. И после, разбира се, става национален герой. Щото ние обичаме героите си само ако са мъртви и не ни карат да правим някакви неща.

Та така с питанията. За много неща никой не ни е питал. И слава богу. И за много са ни питали. И не знам защо са ни питали...

В крайна сметка в едно общество съществуват права. Но и задължения.

Правата и задълженията вървят ръка за ръка. Ако вие сте достатъчно тъп и сте закърмен с Амед, Мангъров и Волен, то вие, уви, нямате право да имате права.

Не за друго, а защото за вас земята е плоска, извънземните и Сорос ви пускат чипове и всяко ваше решение ще доведе до катастрофа.

Какво искам да кажа ли? Искам да кажа, че демокрацията се гради от съзнателни хора, които се опитват да вървят към самоусъвършенстване.

Тя не се гради от просъветски орки, които искат да ни върнат в 14 век...

От фейсбук