Изминалата 2011 година ще се запомни с кризата в еврозоната, политическия блокаж в САЩ, както и със започналия спад на растежа в Азия и Латинска Америка. Още неизлекувана от раните от имотно-кредитния балон, световната икономика навлезе в още по-бурни води. През годината не липсваха и инфарктни моменти, свързани с евентуалния референдум в Гърция или с пресъхването на федералния бюджет на САЩ.
Процесите и явленията показаха задълбочаването на редица несъответствия и дисбаланси, които бяха налице и през предишните години, но явно всички наивно очакваха да се балансират от само себе си или с минимални усилия и компромиси. През годината отчетливо се проявиха и пукнатините в редица доскоро стабилни конструкции на икономическо, политическо и международно ниво. Става дума за дълговата криза в страни с висок кредитен рейтинг, институционално-политическия блокаж в САЩ и Европа, "Арабската пролет" и др.

Урок номер 1
Вземането на политически решения става в последния момент под натиска на апокалиптични събития. Европейският интеграционен процес вече се развива не под натиска на общи интереси, а под страха от разпад. През цялата година европейският политически процес се диктуваше от финансовите пазари. Еврозоната трябваше да стигне до точката на дезинтеграция, за да се предприемат елементарни мерки за подобряване на финансовата дисциплина и ограничаване на дефицита. В САЩ трябваше да стигнат до ръба на фалита, за да гласуват увеличаване на дефицита в последния момент, както и да настъпи последният работен ден в годината, за да бъдат продължени данъчните облекчения.

Урок номер 2
Когато политиката изостава от икономиката, дистанцията има пряко количествено отражение върху фиска. Колкото повече е изоставането, толкова по-големи са дефицитът и цената за рефинансиране на дълга. Омаловажаването на икономическите и в частност на финансовите реалности от своя страна рязко повиши политическата цена за постигането на стабилизация и равновесие. Дефицитът на политическо време вече директно рефлектира върху държавния дефицит.

Урок номер 3
Когато притискате пазарите с политически рекет, получавате обратния резултат, а за възвръщане на доверието се плаща с лихвите. Например натискът върху държателите на гръцки дълг да опростят 22%, а скоро след това и 50% доведе до калкулиране на този натиск в доходността на книжата на редица страни в затруднения. Негативното отражение върху дълга на тези страни далеч надвишава евентуалната икономия за Гърция. От друга страна, колкото по-продължителен е политическият натиск върху пазарите, толкова по-продължителен е и периодът за възстановяване на доверието.

Урок номер 4
В условията на криза кредитният рейтинг все повече отразява политическите реалности и тежестта се премества от икономическите показатели към политическите процеси, които се стремите да скриете. Показното извършване на банкови стрес-тестове през годината не само не стабилизира доверието и рейтинга на финансовите институции, но показа тяхната уязвимост и зависимост от политическите решения. Подобно бе и при рейтингите на държавния дълг, където не наличният финансов ресурс, а липсата на политически ресурс и парализата на политическия процес бе дълго скривана тайна. Тази парализа вече дава пряко отражение и на рейтинга на финансовите институции и е въпрос на време да повлияе и на фирмите от реалния сектор.

Урок номер 5
Международните финансови и политически институции, създадени като инструменти за справяне с обособени и циклични проблеми, се оказаха неподходящи инструменти в условията на хронични системни неравновесия. Събитията през годината доказаха, че тези институции, отразяващи доскорошното статукво, драматично изостават от новите политико-икономически реалности в света. Нещо повече, изминалата година показа нежеланието на част от участниците в тези институции да подпомогнат нуждаещите се в условията на системна глобална криза. Сред нежелаещите се оформиха две групи - едни, които го правят с цел заздравяване на статуквото, и други, които странят с цел да го разрушат.

Урок номер 6
Монетарната политика е твърде ограничен инструмент за управление на икономиката. Трета година с лихви, близки до нулата, и предоставяне на ликвидност от централните банки се оказа недостатъчна за рестартиране на икономическия цикъл. В отсъствието на съпътстващи и координирани мерки в областта на фискалната, инвестиционната и трудовата политика монетарните стимули имат нищожен ефект. В известен смисъл монетарната политика изразходва нахалост ценно време и ресурси, създавайки погрешни стимули и очаквания. В момента монетарните мерки наподобяват продължително кръвопреливане на тежкоболен човек с отложено лечение.

Урок номер 7
Стадното поведение, довело до кризата, не може да допринесе за изхода от нея. Стадното съкращаване на балансите е също толкова вредно, колкото и стадното им раздуване. Масовото разпродаване на активи, повсеместните икономии с цел ограничаване на дефицита, както и масовите уволнения водят до допълнителна обезценка на активите и допълнително свиване на потреблението. Независимо че както отделни фирми, така и отделни държави са в добра кондиция, никой не желае да бие на очи и да се откроява от другите, провеждайки политика, различна от масовата.

Урок номер 8
Съвременните средства за лична комуникация окончателно промениха начина, по който се прави бизнес и политика. През изтеклата година личната комуникация взе превес над масовата. Показателни в това отношение са "Арабската пролет", движенията от типа "Окупирай Уолстрийт", разкритията на Уикилийкс и др. В момента корпорациите се притесняват повече от вътрешно изтичане на информация, отколкото от регулаторните органи. Все по-често средствата за масова информация изостават от събитията, коментирани в частния информационен обмен. От друга страна масмедиите често нямат избор при отразяване на събития, получили главоломен интерес в мрежата.