През тази година американските банки са съкратили 230 000 служители, а следващата същото ги чака още 150 000. Стигна се дотам губернаторът на Ню Йорк да заяви: “Не можем да обложим с данъци доходи, които не съществуват." Европейските банки съкращават не само служители, но и операциите си в чужбина. Причината за тези стъпки не е само кризата, довела до отлив на клиенти. По-важната причина е започналият в Европа процес на рекапитализация на банките. Когато капиталовата адекватност достигне 9% от активите съгласно базелските стандарти, то банката има две възможности - да увеличи капитала си или да съкращава активи. На практика банките се стремят да правят и двете неща едновременно.
Едва ли има по-неблагоприятен момент
от сегашния за увеличение на банковия капитал. От една страна, цената на акциите на западните банки през изтеклата година спадна средно с около една четвърт. Същевременно техните котировки бяха едни от най-променливите и дневна обезценка от 3-4% вече се случва често и не изненадва никого. В тази ситуация е трудно да се убедят потенциалните инвеститори в предимствата от притежаването на банкови акции.
От друга страна, банките мъчително се опитват да съкратят административните разходи и да разширят тарифата с комисиони. Това често води до затруднения в обслужването и отлив на клиенти към институции с по-ниски и по-прости тарифи. Например независима експертна група в САЩ изброи 49 вида комисиони, отчислявани при обслужването на частни клиенти, някои от тях въведени през тази година. Опитите да се генерира повече доход от по-малко клиенти също не могат да останат незабелязани от инвеститорите.
Допълнително обезкуражаване идва и от купищата дела за подвеждане на инвеститори, които се водят срещу банките през последните три години. Повечето от делата стигат до извънсъдебни споразумения за изплащане на обезщетения, но в някои от случаите горната съдебна инстанция връща делото за преразглеждане поради несъобразяване с обществения интерес. Накратко, множеството дела и съдебният батак, в който са изпаднали редица банки, също обезкуражава притежанието на акции.
Следващият основен способ за постигане на по-висока капиталова адекватност е съкращаването на активи. Това също е болезнен процес за банките. Спукването на имотния балон доведе до масово обезценяване на банковите активи и затова тяхната продажба и изписването на загуби се прилага в ограничен размер.
Следващата възможна стъпка е
ограничаване на кредитирането
и тя активно се прилага от лятото насам. Западноевропейските банки ограничават отпускането на кредити не само в Източна Европа. Наскоро австралийската банка "Уестпак" се оплака, че европейските банки не подновяват тримесечните си суапи (форма на кредитиране) с нея.
Когато продажбата на активи и ограничаването на кредитирането е недостатъчно за постигане на капиталовата адекватност, идва ред на продажбата на дялове в други финансови институции. Спомнете си бурната експанзия на западноевропейските банки в Централна и Източна Европа. Сега се наблюдава обратният процес, но той поражда нови загуби. Рекапитализацията на банките е важна предпоставка за тяхната стабилизация и оттам за отпушване на кредитния процес. Но развитието на изброените процеси в банковата сфера допълнително усложнява икономическото възстановяване в отделни страни и региони. Това, от своя страна, увеличава риска за банките и изисква допълнително увеличение на капитала и резервите. Така кръгът се затваря. Стремежът на банките да свият балансите си и да репатрират капитали доведе в Европа до следния парадокс: "Пазарът да е общ, а кредитът да си е за нас." Добра илюстрация на това състояние е замръзналият европейски междубанков депозитен пазар.
Американските банки дълго време се опълчваха на прилагането на базелските стандарти за 9% капиталова адекватност. Основният им аргумент е, че това ще доведе до свиване на кредитирането. Но преди дни Федералният резерв и регулаторните органи заявиха твърдо своята позиция за рекапитализация на банките в САЩ. Това още повече ще усложни ситуацията в европейския банков сектор, тъй като повече банки ще се конкурират за вниманието на инвеститорите, а междубанковият пазар през Атлантика ще се свие допълнително.
Новите реалности в банковия сектор през следващата година ще засегнат и банковата регулация и надзор. Тъй като чистенето на банките от лоши кредити и токсични книжа продължи четири години и постигна скромни резултати, а рекапитализацията протича мудно, на ход са законодателите. Преди седмица в Германия бе внесен законопроект с революционни промени. В него се предвижда, когато дадена банка не преструктурира баланса си съобразно изискванията или протака изпълнението на предписанията на банковия надзор, или не предприема необходимите стъпки за увеличаване на капитала, то регулаторният орган да има право
да премахне изпълнителния директор
и дори целия борд на директорите. А на тяхно място ще се назначава администратор, който да извърши необходимите действия.
Подобно на някои държави от Южна Европа вероятно догодина ще видим технократи начело на някои банки. Недостигът на капитал в европейската банкова система е около 100 млрд., а крайният срок за неговото попълване е средата на следващата година. Видно е, че някои от банките няма да успеят да попълнят капитала, излизайки на пазара, тогава на ход е попълването на капитала с държавни средства, а когато дадена държава няма необходимите ресурси, тогава ще се включва европейският спасителен фонд. Този път европейските политици не желаят да подписват на доверие чек с парите на данъкоплатците и в някои банки частните акционери ще бъдат отстранени от управлението. В края на процеса банките ще се превърнат в по-управляеми, по-прозрачни и определено в по-скучни институции.