Аржентина и Бразилия имат потенциал за повече продукция, но политиците пречат

В някои страни ще има бунтове за храна

Европа произвежда азотните торове, но е необходим газ, а той е под санкции и цената расте 

Робърт Мъндел наричаше ситуации като сегашната "Афганистански ефект"

В предишните два броя проф. Стив Ханке на базата на своя архив разказа как би постъпил президентът Роналд Рейгън в кризисна ситуация като сегашната. Според него подходът му би бил диаметрално различен от този на Джо Байдън. Макар да е известен като специалист по валутни бордове, той от 14-годишен търгува със зърнени продукти, като потомък на известен фермерски род в Айова. Професорът следи изкъсо пазарите на зърно и има доверени контакти, до които се допитва преди да инвестира.

Тези дни той за поредна година бе обявен за един от най-влиятелните хора във Вашингтон, автор е на "Уолстрийт джърнъл" и "Форбс", а последователите му в Туитър надхвърлят 470 хил. В този брой проф. Ханке разказва как и в миналото великите сили използват храните като скрито оръжие за постигане на целите си.

- Проф. Ханке, като човек, израснал в Айова, един от големите селскостопански щати на Америка, вие търгувате със селскостопански стоки от почти 70 години, какъв е вашият общ поглед върху това, което мнозина казват, че е предстояща продоволствена криза?

- Що се отнася до селското стопанство, светът бе свидетел на едни 40 години, които бяха късмет, технологични иновации и огромна революция - от социалистическо земеделие към частно предприемачество. След прочутата реч на Дън Сяопин през декември 1978 г. голяма част от китайското селско стопанство стана частно и производителността експлодира. След това дойде разпадането на Съветския съюз. С това огромни части от Русия и Украйна бяха приватизирани

и тези бивши съветски републики се превърнаха от вносители на храни в два от най-големите износители в света.

Биотехнологичните иновации, които бяха част от Зелената революция, също напреднаха драматично през последните 40 години. Тези иновации произхождат предимно от САЩ и се разпространиха по целия свят, допринасяйки за селскостопанската производителност.

- Очаквате ли предстояща продоволствена криза? Има предупреждения, че недостигът и нарастващите цени на царевица, пшеница, слънчогледово олио и т.н. ще ни съпътстват още дълго.

- Санкциите срещу Русия и войната в Украйна поставиха, надявам се, само временен край на тези 40 години

“успех”. Очевидно износът от Украйна и Русия ще намалее драстично в краткосрочен план. Освен това, и което е важно, селското стопанство е много сложен бизнес. Не е толкова лесно. От една страна, той е много енергоемък. И благодарение на санкциите цените на горивата се повишиха драстично, което ще наруши производството. Друг

съществен принос

в продуктивното земеделие са торовете. Поташът (калиев карбонат- б.р.) е важен тор, а Беларус е голям производител, който е санкциониран и изгонен от пазара. Азотът се произвежда в Европа и за производството му се използва газ. Но руският газ е санкциониран. В резултат на недостига на торове Китай, голям производител на торове, започна да ограничава износа. И така, това, което изглежда като прости, целенасочени санкции, причини много по-големи разходи извън Русия, отколкото върху целта - а именно Русия.

- Тоест санкциите носят със себе си много нежелани ефекти?

- Да! Всичко в икономиката е взаимносвързано. Най-добрата илюстрация за това идва от селското стопанство и беше представена на вниманието ми от

моя приятел

и ментор,

покойния Робърт "Боб" Мъндел. Боб го нарече "афганистански ефект". След съветската инвазия в Афганистан Съединените щати наложиха зърнено ембарго на Съветите през януари 1980 г. С това на американските фермери беше забранено да продават зърно на Съветите, империя, която по това време изпитваше огромен дефицит на зърно. Президентът Джими Картър, по зле замислен съвет на своя съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински, въведе на "въоръжение" зърното.

В отговор Съветите се опитаха да заобиколят ембаргото. Намериха зърно в Аржентина. Всъщност аржентинците бяха щастливи да сключат сделка със СССР. Аржентинските фермери продадоха големи количества зърно, съветските получиха добра цена, а американските фермери тежко пострадаха

Последният удар върху САЩ беше фактът, че аржентинската военна хунта, заклет враг, извлече огромна полза.

- В краткосрочен план, изглежда, се очертава продоволствена криза?

- Ще имаме хранителна инфлация – цената на храните ще скочи. А в някои страни дори ще има и бунтове за храни, те обикновено свалят правителства.

- Какви са дългосрочните перспективи за нашите хранителни доставки?

-Това е много голям въпрос, отговорът на който съдържа много "подвижни части". Позволете ми само да спомена два големи проблема – правителствената намеса и труда. Например Аржентина и Бразилия биха могли да бъдат много по-големи производители на селскостопански продукти, отколкото са в момента, но зле обмислените правителствени политики винаги са пречели на селскостопанското производство.

В много части на света, включително както в Китай, така и в САЩ има

недостиг

на селскостопански работници и това също задържа производството.

- Проф. Ханке, миналия петък в интервюто си със Златимир Йочев в Би Ти Ви препоръчахте процес, който трябва да се използва, когато се обмисля смяна на валутния борд на България и приемане на еврото. Препоръката съдържа четири елемента: (1) Спрете досегашния процес, обвит в секретност. (2) Експертите трябва да извършат анализи на ползите и разходите от приемането на еврото. (3) След приключване на докладите на специалистите е необходим публичен дебат. (4) Едва след това трябва да има референдум. Когато споменахте експертните доклади, вие уточнихте, че Българската народна банка и министърът на финансите трябва да подготвят анализ и че група независими български експерти трябва да имат свой доклад. Накрая посочихте, че група международни експерти също трябва да изготвят доклад. Имало ли е прецедент за използването на външни експерти?

- Да. Съществува прецедент за използване на международни експерти за оценка на ползите и разходите от алтернативни режими на обменен курс. Историята на така наречените "доктори на пари" е дълга, простираща се до XIX век, ако не и преди това. Джон Мейнард Кейнс беше известен "лекар на парите". Наред с другите неща, които Кейнс направи, беше проектирането на National Emission Caisse (валутен борд), който беше създаден от Северното временно правителство в Архангелск, Русия, през 1918 г. Валутният съвет работеше перфектно през цялата гражданска война.

Друг известен "лекар на парите" беше Жак Рюф, французин, когото г-жа Ханке познаваше. Една от задачите на Рюф беше да разработи валутна реформа, която да предотврати фалита и да стабилизира българската икономика през 1928 г. Това Рюф направи под егидата на Обществото на народите. Реформите на Рюф "спасиха кожата" на България. Левът става конвертируем в злато по фиксиран курс за първи път отпреди Първата световна война. Освен това България постигна

балансиран бюджет през 1928 - 1929 г., също за първи път след Първата световна война.

Що се отнася до съвременните "лекари на пари", има много забележителни специалисти. Групата, с която съм най-запознат, очевидно е моята собствена група в Института за приложна икономика на "Джон Хопкинс", глобалното здравеопазване и изследването на бизнес предприятията, която основах и съвместно ръководих. Тази група "лекари за пари" изучава

ползите и разходите

от алтернативните валути и валутни режими. Например от август 2019 г. сме ангажирани с диагностицирането на икономическите проблеми в Ливан и предписването на лекарството, което смятаме, че би било най-подходящо за прекратяване на валутната криза и стабилизиране на икономиката. Наред с други места, ние правим същото нещо в Шри Ланка, която наскоро се срина в голяма валутна и политическа криза.

Тази конкретна група се състои от мен, както и от двама мои близки приятели и сътрудници. На първо място е Жак дьо Ларозиер, който е в Париж. Жак има богат опит в анализирането на алтернативни режими на валутен курс. Преди това е бил управител на Banque du France, бе управляващ

директор на Международния валутен фонд

и президент на Европейската банка за възстановяване и развитие. Вторият член на групата е Джон Грийнууд, който се намира в Лондон. Джон е

архитект

на системата на валутния борд на Хонконг, въведена през 1983 г. Той все още служи като член на Комитета по операциите на валутния борд на Хонконгския паричен орган. До пенсионирането си през декември 2021 г. той беше главен икономист в Invesco в Лондон. Освен това е сътрудник в Института за приложна икономика на "Джон Хопкинс", глобално здравеопазване и изследване на бизнеса.