Европейската централна банка не предприе дествия, а неочакваната война в Украйна и санкциите забавиха мерките

 

Инфлацията в страната ще започне да намалява от 2023 г. 

В предишния брой помолихме проф. Стив Ханке като бивш съветник на президента Роналд Рейгън да разкаже какъв би бил подходът му в криза като сегашната. Това е човекът, който успя да убеди Горбачов, че комунистическите страни трябва да изберат демокрацията – без за това да се пролее и една капка кръв.

Подходът на Рейгън и Маргарет Тачър е нестандартен, свръхинтелигентен и работещ.

В интервюто проф. Ханке разсъждава и за причините, довели до сегашната инфлация от 8,5% в САЩ и 7,4% в ЕС. Според него те не са само във войната срещу Украйна, а заради раздадените финансови помощи по време на пандемията.

"Процентът в паричното предлагане бе три пъти по-висок, отколкото би трябвало да бъде – бе категоричен проф. Ханке. - Излишните пари подхранват инфлацията, която сега е 8,5% годишно, най-високата инфлация от 40 години. Що се отнася до скокове в цените на стоките, те представляват промени в относителните цени. Например цените на петрола през последните две години са се повишили - и то нарастването им е по-голямо в сравнение с цените на повечето други артикули. Но тези относителни промени в цените не водят пряко до постоянно повишаване на общото ниво на инфлация. Цялостното й нарастване винаги и навсякъде е резултат от инжектирането на излишни пари в икономиката.

За да илюстрирам мнението си, помислете за двата шока в цените на петрола през 70-те години в Япония. Първият шок е през 1973 - 74 г.

Световните цени на петрола се повишиха, както и общата инфлация в Япония и в много други страни.

Повечето хора стигнаха до заключението, че нарастването на общите темпове на инфлация е причинено от покачването на цените на петрола. Не. Увеличаването на инфлацията е предизвикано от ускоряване на растежа на паричното предлагане в Япония. Картината става ясна, когато погледнем втория петролен шок през 1979 - 80 г. Цените на петрола се повишиха в Япония, но общата инфлация не се промени особено, защото темпът на растеж на паричното предлагане не се увеличи твърде много.

Свидетели сме на повишаване на общите темпове на инфлация в много страни. Например инфлацията в САЩ е 8,5% годишно, а инфлацията в еврозоната е 7,4%. Тези повишени ставки се дължат на излишните пари, създадени след пандемията, а не защото някои цени, като на петрола, се покачват спрямо други стоки и услуги."

- Проф. Ханке, кои държави в момента се справят най-добре с контрола върху инфлацията и защо?

- Три от най-добре представящите се страни са Япония, Китай и Швейцария, където годишните нива на инфлация са съответно 1,2%, 1,5% и 2,4%. В тези страни паричното предлагане не е нараснало с прекомерни темпове. Много е важно да се подчертае, че всички тези три държави са изправени пред проблеми във веригите с доставки, с шокове в цените на стоките, с проблеми около COVID пандемията, с предизвикателствата около войната в Украйна и всички други проблеми, които политиците и пресата представят като причини за инфлацията. Но тези три страни нямат проблеми с инфлацията, защото не са създали излишни пари.

- В България инфлационният шок е огромен, особено при най-популярните стоки и храни, но и при много други стоки, най-забележим е при строителните материали. В интервю за "168 часа" в края на миналата година – месеци преди войната - вие посочихте, че инфлацията у нас ще започне да намалява в края на 2022 г. Какво е вашето виждане сега?

- Сегашното ми виждане не е толкова спокойно по отношение на проблемите с инфлацията в България, както беше в края на миналата година. Това е по две причини. Първо, при по-нататъшно проучване на еврозоната и на България, която с валутния си борд де факто е част от еврозоната, установих, че изоставането (във времето – бел. ред.) между създаването на излишни пари и инфлацията (генерирането й – бел. ред.) е малко по-дълго, отколкото е било в исторически план. Второ, досега мислех, че Европейската централна банка ще предприеме действия за забавяне на темпа на растеж на паричното предлагане, за да намали инфлацията. Но тя все още не го е направила, главно заради

неочакваната война

в Украйна и санкциите, наложени на Русия. В резултат на това, вместо инфлацията да започне да намалява в края на 2022 г., сега бих поставил времевата линия в края на 2023 г.

- В миналото министър-председателят и министър на финансите Пламен Орешарски, независимо на каква позиция беше, се стремеше да изплати дълга на България и да го поддържа нисък. Сега изглежда никой не помни тези времена. Какво е мнението ви за дълга на България?

- Спомням си добре Пламен Орешарски и позицията му по дълга - тема, която обсъждахме и по нея имахме съгласие. Тъй като дълговете трябва да се плащат и обслужват в бъдеще, тяхното бреме се пренася в бъдещето. В страна като България със статично и застаряващо население дългът е особено труден, защото тежестта ще падне непропорционално върху плещите на застаряващото население. Като се има предвид демографията на България, това ще бъде бомба със закъснител, която чака да избухне. За съжаление смятам, че фискалната прогноза на правителството е твърде оптимистична и че фискалният дефицит тази година ще бъде по-голям от очаквания. В резултат на това тежестта на дълга ще расте. Но това изглежда не притеснява сегашното правителство, което има доста кавалерско отношение към държавните разходи, фискалните дефицити и дълга. Мантрата на българското правителство изглежда е: "Харчете сега и плащайте по-късно, много по-късно, когато вече не сме в правителството".

- Все се чудя какво би станало, ако при инфлация като сегашната България не беше във валутния борд.

- Първо, и може би най-важното от дългосрочна гледна точка, корупцията би била много по-висока. Валутният борд "дисциплинира” фискалните афери, като слага усмирителна риза около българските политици. Ако тази усмирителна риза бъде свалена,

"корумпираните цветя"

ще процъфтяват още повече.

Освен това в момента нивото на инфлация в България според HIPC (хармонизираните индекси на потребителските цени – бел. ред.) на ЕС е 10,5% годишно. Ако страната бе приела еврото и бе премахнала валутния си борд, както направиха Естония през 2011 г. и Литва през 2015 г., инфлацията в България щеше да бъде по-висока от сега. Само погледнете Литва, където тя е най-висока в еврозоната - 15,6% годишно, и Естония, където инфлацията е втората най-висока в еврозоната - 14,8% годишно.

Ако България иска да избегне тези главоболия, свързани с високата инфлация, тя не трябва да следва пътя, по който поеха Естония и Литва, път, довел тези страни до инфлационен капан.