Прилепите в Северна Америка измират. Вероятно до около 12-15 години популацията им ще падне до 1/8 от сегашното равнище. Читателите сигурно ще си помис-лят - с толкова екшъни, дето ги произвежда Холивуд, какво друго му остана на един прилеп, освен да вдигне главата (както се досещате, прилепите висят с краката нагоре през по-голямата част от времето) и да ритне камбаната.
Нали фишеците и мускулите им пречат да заспят своя зимен сън и са изтерзани от специални ефекти. За съжаление на професионалните български природозащитници и обикновени рекетьори прилепите в Северна Америка умират от сън. Всъщност умират от гъбична инфекция, докато хибернират (спят своя зимен сън, тъй ожален от сутрешните блокове на телевизиите).
По време на този сън кръвообращението им се забавя, имунитетът отслабва и гъбичките ги нападат - по главите, не само между пръстите на краката. Хилядолетия те са спели своя зимен сън без, да имат грижи с гъбичките, но глобалното затопляне кара гъбите да се размножават и през зимата, прилепите имат инстинкт да заспиват и така настъпва този мор.
 Разказвам тази история, за да покажа, че околната среда е нещо много сложно и човек не може да предположи откъде ще се яви някой зловреден фактор. Затова ревът на професионалните природозащитници против снимките на филма “Непобедимите” в Деветашката пещера издава корист. Те искат или да им запушат устите с предложение, на което неможе да се откаже, или да попаднат в полезрението на медиите и някой да им обръща внимание, да се чувстват прочути. И после да инкасират тази си известност.
 Аз съм от поколението, израсло с “Грийнпийс”, и за мен здравата околна среда е житейски приоритет.
 Напълно убеден противник съм на атомната енергетика, защото една грешка там води до невероятно големи щети. Одобрявам повечето от мерките за намаляване на вредните емисии, а това, че улиците на България не се мият, за да се премахват фините прахови частици, е престъпление.
 Но напълно не одобрявам изкористяването на зелената идея, което наблюдаваме от десетилетия у нас. Да си природозащтник у нас е бизнес, който стои някъде между резачите на уши от "Люлин" и биячите на курви. Срещу всеки платежоспособен субект винаги изскача по някой защитник на редките видове.
 Защо, като са толкова отворени нашите профисионалисти, не взривиха моста, изграден от екипа на Сталоун и Шварценегер? Така щяха да предотвратят фатално късното заспиване на прилепите в Деветашката пещера. Както през осемдесетте постъпваха активистите на "Грийнпийс" с френската ядрена програма в Тихия океан.