Човекът с робска психика, робът, лъже. Той не може да съществува без да лъже, защото иначе ще престане да бъде роб.

Поради това, той винаги изглежда някакси похабен, вехт, безрадостен и сломен. Липсва бодрост и истински смях в лицето му. Лъжата изпива цялата му енергия и той даже е истински тъжен. Колко по-лесен щеше да бъде животът му, ако можеше да казва истината?

Набраздени от лъжливост лица, скръбни и подозрителни физиономии населяват робските територии. Защото те, лъжливите, очакват също да бъдат излъгани. Невесели са тези места.

Само ракията ги довежда понякога до внезапен изблик на искреност и стопява за малко тяхното униние.

Уви, дизартрията и фъфленето угасяват набързо частицата искреност и всичко отново потъва в неврологична забрава. Наздраве!

*От фейсбук