През последните седмици протекоха усилени консултации между европейските лидери за намиране на работещо решение в отговор на дълговата криза. Всички са единодушни, че европейската криза навлезе в деструктивната си фаза и заплашва да разруши не само общата валута, но и цялостният следвоенен европейски интеграционен проект. На 9 декември се очаква прекрояване на европейския договор. Засега са очертани контурите на мерките и правилата в областта на фискалната политика.
Това са най-коментираните и най-неотложните мерки, с които трябва да започне дългият процес за възстановяване на доверието към еврозоната и снижаване на системния риск в нея. Скоро след това трябва да се приемат мерки и регулации за стабилизиране на европейската банкова система и снижаване на риска в нея. Накрая ще дойде ред и на мерките и програмите в областта на реалната икономика в посока на
смекчаване на дисбалансите
в производителността и конкурентоспособността между отделните региони.
Това са трите глави на реформата в еврозоната, които ще се отварят една след друга от днес нататък. Първата и втората касаят бъдещата финансова архитектура на Европа, като предприетите мерки изискват висока степен на координация и синхрон.
В момента еврото е непълноценна резервна валута. Паричната единица се емитира на едно място, но държавните облигации в евро се емитират на 17 места и тяхното обслужване зависи от състоянието на икономиката и държавните финанси на 17 отделни страни. Европейската централна банка рефинансира банки, които се регулират и надзирават на национално ниво, съобразно местното законодателство.
Пълноценната
 резервна валута
изисква единна емисия на пари, единна емисия на държавен дълг и единна регулация и надзор на банковите и небанковите финансови институции. Едва когато тези изисквания бъдат изпълнени, еврото ще се сдобие с високоликвиден пазар на държавни ценни книжа и банкова система, зад която стои неограничената ликвидност на централната банка. Тогава еврото ще добие статута на пълноценна резервна валута, в която инвеститорите от цял свят да държат своите резерви, без да тичат като нестинари между 17 вида суверенен риск и от банка на банка.
Централизираната емисия на държавни ценни книжа, или т. нар. евробондове, от своя страна изисква централизация на част от данъците, с които да се погасяват задълженията по тях. Централизираните данъци изискват създаването на европейско финансово министерство начело с европейски финансов министър. На това трябва да са готови всички, които искат трайно да решат дълговия си проблем чрез емисия на общоевропейски облигации, независимо какво ще бъде окончателното им име.
В момента европейски мозъчни тръстове са направили разчети за един евентуален преходен период, в който външният дълг до размер на 60% от БВП да се преобразува в евробондове. За изплащането на лихвите ще се налага централизирано отчисляване на данък в размер на около 2% от БВП.
При 9 трлн. евро БВП на еврозоната, това означава 180 млрд. стартов бюджет на бъдещия европейски финансов министър. За главниците по евробондовете се предлага създаването на общоевропейски фонд, който да гарантира тяхното плащане през следващите 20 години. Един такъв вариант предполага трайно решаване на дълговата криза, но ще наложи и промени в договорите и редица конституции, както и провеждането на референдуми. Приемането на подобен вариант ще стане още по-наложително, ако ЕЦБ продължително време бъде принудена чрез покупки
да поддържа цените
 на отделните национални дългове
и нейният баланс набъбне до застрашителни размери. Появата на евробондове, европейско финансово министерство и европейски финансов министър има и други важни последици. Например в момента сумата от квотите на страните от еврозоната в МВФ е по-голяма от тази на САЩ. Ако съответното право на глас се консолидира, това ще доведе до нови реалности в световната финансова система.
По отношение на финансовите институции и банковия сектор мозъчните тръстове не са толкова словоохотливи. Според мен формирането на система от единно регулирани и надзиравани финансови институции в Европа съвсем скоро ще бъде поставено на дневен ред.
Доверието между европейските банки е на безпрецедентно ниско ниво. Все повече свободни средства се държат на депозит в ЕЦБ, вместо да извършват междубанков оборот. Съответно все повече банки, нуждаещи се от ликвидност, прибягват до услугите на ЕЦБ, залагайки ценни книжа. Нарастващата посредническа роля на ЕЦБ е своеобразен индекс на страха и недоверието, обхванали европейските банки, което допълнително повишава системния риск в еврозоната. Това се дължи на парадокса, че в редица страни имаме регулация и надзор, без реален капацитет за осигуряване на помощ в случай на нужда, а наднационалната централна банка трябва мълчаливо да осигурява ликвидност, приемайки на доверие констатациите на националните надзорни органи. Ситуацията за банките се усложнява допълнително и от изискванията за 9% капиталова адекватност. Успоредно с набирането на капитал тече и процес на съкращаване на активите, което на популярен език означава ограничаване на кредитирането. В момента банките живеят от стрес-тест до стрес-тест. Има системно важни банки в еврозоната, за които не е ясно кой ще ги спасява, ако възникне нужда от това. Изходът от тази ситуация е във въвеждането на централизирана европейска регулация и надзор върху банковия сектор, и съответно своеобразен европейски банков лиценз. Банките, работещи под такъв режим, ще се нуждаят и от общ
европейски фонд
 за гарантиране
 на депозитите
Подобно на казуса с автоматичните санкции и процедури във фискалната област е необходимо да се разработят и автоматични санкции и процедури за банките от еврозоната, които изпадат в състояние на ликвидна криза или неплатежоспособност, включително отнемане на националния лиценз и замяната му с европейски. Едва тогава ще се създадат предпоставки за снижаване на системния риск и възстановяване на доверието.