Войната на Русия срещу Украйна отприщи словоблудството на управляващите у нас. Техните публични лъжи и криволици на мисълта са вече толкова много, че е трудно да бъдат следени. Би трябвало човек да си е надвил на масрафа, да няма друга работа, за да следи и коментира всичко, което те говорят, а и медиите, които угоднически го разпространяват. Затова и ще обърна внимание само на един техен тарикатлък.

И така. От дълго време партиите от управляващата коалиция се назландисват, макар взаимно да се кандардисват, да гласуват в Народното събрание решение за предоставяне на оръжие на Украйна. Те го наричат „военно-техническо оборудване“. Премиерът Кирил Петков очаква парламентът да се произнесе. Журналисти надуват тръбата на тази поредна политическа шашма. А е такава тя, защото българската конституция не изисква подобно действие от Народното събрание. Дали да се предостави или не военна помощ на някоя държава, зависи само и единствено от правителството. Едва след като то вземе решение и започне да го изпълнява, тогава парламентът може да осъществи контрол и това е уредено в чл.62, ал.1 на Конституцията. Член 79, ал.2 от своя страна дава възможност този контрол да се осъществява и от постоянна парламентарна комисия. Такава има в нашето Народно събрание и се нарича Комисия по отбрана. Има и комисия по бюджет и финанси. Има и Комисия по външна политика. Изобщо много комисии има в Народното събрание и тяхна е работата по контрол на правителствените решения.

Същевременно чл. 84 на Конституцията постановява, че Народното събрание може да „решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир“ и да „разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея“. В момента не се намираме в хипотезата на този член, така че и според него не е необходимо правителството да иска разрешение от парламента, за да си свърши работата.

В случая с изпращането на „военно-техническо оборудване“, т.е. на оръжие за украинската армия, няма абсолютно никаква необходимост от решение на Народното събрание. Това решение е задължение само и единствено на правителството. Но премиерът Кирил Петков вече близо два месеца отлага неговото вземане и както биха казали зевзеците „тупа топката“, изпращайки я в парламента. Депутатите от управляващите партии също са „играчи“. Преумориха се те да тупат топката и излязоха в дълга великденска ваканция, с цел да отложат с още и още дни неизбежното. И като капак на това всеобщо туткане, премиерът и управляващата четворна коалиция решиха да си направят следвеликденска екскурзия до Киев. Така решението за оръжието отново се отложи. Такъв тарикатлък кратката история на българската демокрация не познава.

Но да разсъждаваме по принцип. Защо се предоставя на чужда държава оръжие? Ясно защо. Защото тази държава е приятелска, оръжието й е необходимо именно сега и то трябва да свърши определена работа. Оръжие се предоставя, за да върши работа. То не е изложбен експонат. Но каква е работата на оръжието? Тя е добре известна: работата му е да убива. Дипломатите биха казали: да защитава, да отбранява. В конкретния случай кого трябва да убива българското оръжие? Ясно кого. То трябва да убива враговете на украинския народ, на Европейския съюз и на България. Кои са тези врагове? Такъв враг днес е Руската федерация. Това е държавата, която в нарушение на международното право варварски нападна независима Украйна, осмърти хиляди невинни хора, прогони милиони от домовете им. Тази държава официално е обявила нашата страна за неприятелска. И затова ни спря доставките на газ. А щом това е така изводът е логичен: единствено оръжието е това, което може да помогне, както на украинците, така и на нас, българите. Но не оръжието, което ръждясва в складовете, а оръжието което върши работа на фронта.

Впрочем, вчера едно изявления на Белия дом ме разсмя. Там най-после стигнали до извода, че Русия използва газовите доставки като оръжие. Това е известно повече от половин век. Но нима в администрацията на президента Байдън едва сега схващат това?

Всички енергийни доставки от Русия - газ, петрол, въглища, са наистина оръжия, чрез които се постигат определени политически цели. Те поставят политици в зависимост, пълнейки им гушите. Аз поне не познавам политик, който да се е овърголил в енергийните връзки с Русия и да не си е оправил положението. Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер е типичен пример. Но примерите ги има и у нас. И все пак, похвално е, че Белият дом схвана, че енергийните доставки от Русия са оръжие. Затова и още преди седмица 50 евродепутати изпратихме писмо до настоящия германски канцлер Олаф Шолц, с което го призовахме неговата страна да наложи незабавно енергийно ембарго на Русия. Българското правителство трябва да стори същото. България трябва да престане да внася петрол и газ от Русия. И не да чакаме Русия да ни „затвори кранчето“, а ние да го строшим. За да нямаме повече вземане даване с тази страна, поне докато нейният народ не се издигне на нашето демократично равнище.

Той до европейското няма в обозримо бъдеще да стигне, но дори от България има какво демократично да научи. Похвално е, че в интервю Мартин Димитров - един от крепителите на настоящото управленско статукво, е признал, че „България има един перфектен търговски договор с „Газпром“. Досега бях чувал обратното и то бе повод да се критикува последното нормално правителство на България, чийто мандат изтече на 16 април миналата година. Прави това признание Димитров, но не стига до демократичния извод, а именно, че е необходимо не Русия на нас, а ние на нея да наложим ембарго, да прекратим търговските отношения с тази страна в енергийната сфера. С други думи и той „тупа топката“.

Но защо правителството и депутатите от управляващата коалиция се мотат с въпроса за предоставянето на военна помощ за Украйна. Защото всички те - заедно и поотделно, в по-малка или по-голяма степен са част от руския сценарий за България. А този сценарий започна да се осъществява още през 2016 г. с избирането на Румен Радев за президент. Пет години по-късно управляващите днес партии го подкрепиха за втори мандат. Междувременно някои от тях, представящи се за „демократи“, ритуално коленичеха пред него, когато той гордо размахваше юмрук и призоваваше да бъде свалено законно избраното правителство, при което и това е важно да си припомним именно днес, нямаше инфлация, нямаше скъпи горива и електроенергия, нямаше високи цени хранителните стоки в магазините. Имаше спокойствие, сигурност и нормалност.

Сценарият, който Радев и подкрепящите го партии от днешната управляваща коалиция, реализираха в България целеше обратното: страната да попадне в хаос, в дестабилизация и несигурност. Нормалността да изчезне не само от парламента, но и от живота ни. И всичко това те постигнаха. Днес то е наше ежедневие. Но интересното е, че всички, които призоваваха своите членове и симпатизанти да гласуват за преизбирането на президента Радев, днес се опитват отново да измамят българския народа като се преобличат в „новите дрехи на царя“.

Или с други думи - правят се на Радева опозиция. Това е познат политически трик. В него очевидното е, че президентът още от 2016 г. провежда прокремълска политика. И в това отношение той поне е ясен, т.е. не е променил позицията си. Затова е противник на предоставянето на оръжие за Украйна.

Наклякалите преди две години под юмрука му политици „протестъри“ преследват същата цел, но използват друг метод: шикалкавенето. Вместо Министерският съвет да вземе решение за предоставяне на оръжие на Украйна той прехвърли отговорността на Парламента и същевременно премиерът, че и финансовият министър, демонстрират „несъгласие“ с президента. Тази тяхна операция цели отново да отложи решението. С други думи, ако поведението на президента е „позорно“, както те днес твърдят, то дваж по-позорна е тяхната игра на забавяне, отлагане и прехвърляне на отговорността. Или както се казва: позор с позор се среща, позор при позор отива.