НЕУДОБНИ ДУМИ: ЧЕРНОБИЛ ИЛИ ПРЕСТЪПНОТО КОМУНИСТИЧЕСКО МЪЛЧАНИЕ

Днес, когато наследниците на Българската комунистическа партия са налазили всички медии и от сутрин до вечер, от парламента и Министерския съвет до Горно Нанадолнище, говорят за щяло и нещяло, е време да разкажем на младите за едно жестоко, смъртоносно за българския народ комунистическо мълчание.

МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ.

Преди 36 години в съветската атомна електроцентрала „В. И. Ленин“ край украинския град Чернобил, разположен до река Припят в Киевска област, стана авария. В нощта на 25 срещу 26 април 1986 г. в централата се провежда обучение на персонала на 4-ти реактор. Тества се спирането му при затруднени условия, както и самозахранващата система. Но така се „обучава“ този персонал, така се тества реакторът и така работи „прочутата“ съветската техника, че резултатът е страхотен взрив, който изхвърля в атмосферата огромно количество радиоактивни отпадъци. Понесени от въздушните потоци те достигнаха и до България след няколко дни.

Днес ежедневно у нас се откриват по 100 случая на болни от рак. Основната причина е аварията в Чернобил. Ядреният разпад продължава дълго след нея и пораженията върху здравето на хората са дълголетни. Над 300 000 нашенци се борят с болестта в момента. Смъртните случаи се увеличават и са достигнали до 17 000 души годишно. За 2018 г. те са 19 139 души. България е държавата с най-висока смъртност на населението в Европа. Раково болните у нас са вече двойно повече в сравнение с 90-те години! Смъртността от ракови заболявания е 20% от общата смъртност. Увеличава се броят и на българите, които имат проблеми с репродуктивната система и страдат от стерилитет. Това е главно поколението родено непосредствено преди и след аварията в Чернобил. И нещо, което не бе познато преди Чернобил – случаи, когато ученици се оперират от тумори на щитовидната жлеза или изпитват нарушения в дейността на хипофизата.

Основната причина за тази страшна реалност у нас е в престъпния отказ на ръководството на управляващата през 1986 г. комунистическа партия да предупреди своевременно българските граждани за опасността от чернобилската радиация. Ако комунистите бяха сторили това, то гражданите биха се снабдили поне с йод от аптеките, а и щяха да си останат по домовете със затворени врати и прозорци. Но вместо това хуманно отношение те бяха изкарани като овце на традиционната първомайска манифестация. И тогава ги порази радиацията.

Престъпното мълчание е лично решение на лидера на БКП Тодор Живков и на неговите другари от Политбюро и Централния комитет. Според чл.1, ал.2 от действащата през 1986 г. конституция на Народна република България, ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. Висшите партийни и държавни ръководители вземат предпазни мерки единствено за себе си и за своите фамилии. Народът - радиация го яла! Те са снабдени с медикаменти, доставена им е вода и храна от другия край на света. Месеци след катастрофата те не консумират български месни и млечни продукти, както и зеленчуци. Храната им се приготвя „централно“, в кухнята на хотел „Рила“ в София и се разнася по домовете им.

МЪЛЧАЛИВЦИТЕ

Престъпното мълчание е осъществено от избраните в ръководството на БКП на проведения през същия месец април XIII партиен конгрес. Това са следните лица, които и до днес са на почит в средите на Българската социалистическа партия:

Тодор Живков, Георги Атанасов, Гриша Филипов, Добри Джуров, Йордан Йотов, Милко Балев, Огнян Дойнов, Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Станко Тодоров, Чудомир Александров, Андрей Луканов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Петър Дюлгеров, Димитър Стоянов, Стоян Марков, Гриша Филипов, Йордан Йотов, Милко Балев, Васил Цанов, Димитър Станишев, Емил Христов, Кирил Зарев, Стоян Михайлов.

Това са престъпниците мълчаливци. През 1986 г. нямаше свободни и независими медии. Нямаше сто телевизионни канала. Нямаше Фейсбук, нямаше смартфони. Журналистите позорно мълчаха. Някои от тях днес претендират, че са демократи. Истината за трагедията достигаше до хората единствено чрез заглушаваните от режима западни радиостанции. Но колко българи можеха да ги слушат? Националната телевизия и радио, както и партийният орган в.”Работническо дело”, успокояваха и лъжеха нагло: „в храната и водата няма радиационно замърсяване“.

ВРЕМЕТО

А времето бе като днес - хубаво, пролетно. По селата селяните бяха наизлезли с мотиките по дворовете. В големите градове „трудещите се" участваха в първомайската манифестация по случай „Деня на труда”. Децата играеха по детските площадки и в парковете. Тогава именно ни порази радиацията. Никога няма да забравя как на балкона на гарсониерата, в която живеехме в квартал “Люлин“, много буйно започнаха да цъфтят пролетните цветя. Пред очите ми и днес е едно страшно преживяване. Пътувайки със семейството ми по околовръстното шосе на София две птици се удариха в предното стъкло на старата ми „Жигула“. Те просто паднаха от небето. Децата изпищяха. Успях да им кажа само: "Затворете очи!".

ЖИВКОВ - БАВНО ЗАГРЯВАЩ РЕОТАН

Едва след седмица, на 4 май, Тодор Живков разбира, че положението е много сериозно. Но отново заповядва: „ЩЕ СИ МЪЛЧИМ!”. Нормалният човешки разум отказва да разбере това му решение. Защото стотици хиляди българи щяха да бъдат спасени от последиците от чернобилската радиация, ако го нямаше комунистическото мълчание. Просто хиляди хора щяха да бъдат живи. За съжаление те са вече покойници.

ЗАТОВА И НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ КОМУНИСТИТЕ УБИВАТ И КОГАТО ГОВОРЯТ, И КОГАТО МЪЛЧАТ.

Днес те са особено бъбриви. Защитават Кремъл и руските агресори. Но мълчат за техните престъпления в Украйна. Особено опасни са когато са на власт. И дваж по-опасни стават, когато уж демократични партии като "Демократична България" ги подкрепят. Да, БСП се нуждае от патерици, за да управлява. Но защо ли в тази роля са от "Демократична България"?

ФАКТИТЕ

Радиацията в млякото у нас след чернобилската авария е била 18 пъти над допустимите норми. Но нима децата могат без мляко? Поразени са били животните, защото са поглъщали цезий при паша, а той има полуразпад 27-28 години. Изследване на Института по радиобиология и нуклеарна медицина, засекретено от Държавна сигурност, разкрива следната картина:

„Има групи хора, като децата между 7 и 16 години, при които максималното регистрирано облъчване спрямо годишните граници е 380 на сто… Вероятността от увреждания на плода даже при ниски дози радиация е много голяма и може да доведе до тежки социални последици…“.

Учените прогнозират, че последствията от аварията ще се проявят след десетки години, в следващите поколения. Те всъщност са говорили за днешния ден.

Но наглостта на комунистите няма граници. На 30 септември 1987 г. в софийските книжарници се появи поемата „Чернобил” на комунистическия поет Венко Марковски. В 13 елегии той се опитва да „възпее“ трагедията, да оправдае престъплението. Според него „смелият“ чернобилски реактор е „умрял“ в полза на „съветската наука“:

В Чернобил белее саркофаг

на реактор с мирна цел.

Смел реактор под съветски флаг

за наука е умрел…

Не изключвам да се намери днес поет, който да възпее престъпната руска агресия срещу украинската държава. Нали и руснаците, според официалните лъжи на Кремъл, нападнаха Украйна с „мирна цел“.

ЧЕРНОБИЛСКА МОЛИТВА

С истината за трагедията в Чернобил ни срещна през 1997 г. писателката Светлана Алексиевич, Нобелов лауреат за литература. По баща тя е белорусинка, а по майка - украинка. В нейната „Чернобилска молитва“ четем следната потресаваща изповед:

"Моето момиченце...То не е като другите...Ето, ще порасне и ще ме попита: "Защо не съм като тях?" Когато се роди не беше бебе, а живо чувалче, защото от всички страни нито един процеп, само очичките й бяха отворени....Тя не умря, защото я обичам. За четири години - четири операции. Тя още не разбира, но някой ден ще ни попита защо не е като другите. Защо никой мъж няма да може да я люби? Защо няма да може да роди? Защо на нея никога няма да й се случи това, което се случва на пеперудите, на птиците, на всички, но не и на нея....Едва след четири години ми издадоха медицинска справка: "Инвалид по рождение". Какъв инвалид по рождение? Тя е инвалид от Чернобил".

Светлана Алексиевич пита кое е по-добре: да помним или да забравим? Престъпната комунистическа власт в Съветеския съюз нарежда да се изземат от библиотеките всички книги на тема радиация. Включително и тези за бомбардировките над Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война. "Арестувани" са дори научните книги описващи действието на рентгеновите апарати в медицината. Обяснението е: "да не се всява паника". Какъв ужас е комунистическата власт! Дори изправени пред такова огромно човешко страдание, каквото причинява Чернобилската катастрофа, комунистите не се променят. Те не стават като нормалните хора. И това е потресаващо.

Общата радиоактивност, която се отлага у нас през май 1986 г. е превишавала стотици пъти нормите. В Северна България - от 90 до 1400 пъти, а за Южна България данните показват повишение от 340 до 1700 пъти. Особено високо е било радиационното ниво в планинските райони: от 1300 до 31 000 пъти. По ефективна доза на облъчване на населението страната ни е на първо място в Европа. "Дете на Чернобил" е известният наш футболист Стилиян Петров. Когато смъртоносният облак достига страната ни той е бил на шест годинки. Живеел е в Михайловград (Монтана), където радиационното ниво е било от 1 000 до 1 300 пъти над обичайното.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ БЕЗ НАКАЗАНИЕ

През 1990 г. Главна прокуратура образува дело за престъпното бездействие на комунистическата власт. Но не подведе под отговорност нито Тодор Живков, нито неговите „другари”. Обвинени, че не са „не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване на здравето на населението на България“ бяха Григор Стоичков - вицепремиер и Любомир Шиндаров - главен санитарен инспектор и зам. министър на здравеопазването. След няколко обжалвания Шиндаров получи условна присъда от две години, а Стоичков - ефективна, също от две години, но бе освободен предсрочно за показано "добро поведение" в затвора.

Поклон пред невинните жертви на престъпната политика на „братските“ – съветска и българска, комунистически партии!

*Oт фейсбук!