Протестите на фермерите не срещат кой знае каква обществена подкрепа, а те са доста по-справедливи от исканията на железничарите например.
Повечето хора не могат и да схванат къде е конфликтът и правителството ловко се възползва от това и подклажда традиционното неодобрение към богатите, за да печели подкрепа.
Спорът между фермерите и правителството е за субсидиите. Тук повечето хора си мислят, че това са едни пари, които се вземат наготово и се крадат незабавно. Това е дълбоко погрешно, защото субсидиите са част от Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП), която се базира на субсидиите.
Защо се дават субсидии - защото в ЕС защитните мита са забранени. А като няма мита, в богатия ЕС ще загине цялото селско стопанство, защото цената на труда и всичко в Европа е по-висока, отколкото в останалия свят и никой няма да се занимава със земеделие, а ще се внася от Китай и други места в Третия свят.
 Основателите на съюза правилно са разбрали, че това би било пагубно, защото ликвидирането на селското стопанство и разкулачването на богатите селяни води до глад. Справка - Сталин и Украйна през 30-те години. Затова е измислена системата на субсидиите, които всъщност са мита с обратен знак. Вместо да се облага вносът, се дотира собственото производство. Срещу ОСП има доста критики, но като краен резултат - Европа е невероятно голям производител на храни, очевидно е по-скоро успешна, отколкото неуспешна. Така или иначе тя е факт и България като член на съюза трябва да я спазва, защото в противен случай наказва собствените си граждани с един по-висок данък. Така продукцията на българските производители става по-малко конкурентоспособна. Никоя страна самостоятелно не намалява субсидиите, защото това е просто тъпо. Директно се нанася щета. Освен това при договора за присъединяване субсидиите за България и Румъния са доста по-ниски, отколкото за Франция и Дания и така ще е още няколко години. Така че нашите производители страдат заради лошо сключения договор, а сега и заради някакви приумици на правителството.
 Какво всъщност се случва - субсидия се дава на декар обработена земя. Голямата част от нея идва от Брюксел, отделно се дава част от държавния бюджет, което се нарича национално доплащане. За миналата година то бе 10 лв. на декар. И при него винаги има проблеми - бави се плащането, а властта все нещо шикалкави и гледа да не го даде.
На 26 октомври бе сключено споразумение между повечето земеделски браншови организации и правителството за размера на националните доплащания и то бе оставено на 10 лв., въпреки че европарите са увеличени на 25 лв. Това бе направено, за да се компенсира липсата на механизъм за връщане на акциза върху горивата, които се ползват за обработка на земята. Така общата субсидия щеше да е около 35 лв. на декар. Няма и месец по-късно, споразумението бе едностранно отхвърлено от властта. Не им се връзвал бюджетът и националното доплащане бе намалено на 3 лв. на декар. И така всъщност бе въведен нов поземлен данък, без това да е оформено със закон. Много се говори за богатите фермери с бентлита, но точно те няма да пострадат от мярката, а ще бъдат засегнати т. нар. средни селяни, ако използваме лексиката от Владимир Ленин.
Средните селяни са онази размита прослойка между кулака експлоататор и селската беднота. В съвременните условия това са хората, които обработват 1000, 2000, 3000 декара.
 Те ще бъдат вътре, защото тяхната печалба понякога е по-малка от тези 10 лв., които реже правителството. Най-големите - тези, които обработват милиони декари, ще спечелят по-малко, но няма да са на загуба. А най-големият пострадал ще са стотиците хиляди собственици на ниви, на които рентата за ползване на земята ще бъде автоматично намалена. Защото иначе сметката на производителите няма да излезе. Над 60% от цената на килограм зърно е енергия - т. е. разходи за гориво на техниката и за транспорт до клиентите.