Летиция Баталия прави 600 хил. снимки на убити по време на най-бруталните мафиотски атентати

(NB! Материалът съдържа чувствително фотосъдържание!)

"Стаята беше много малка. Когато пристигнах, в нея беше пълно с хора - полицаи, лекари, магистрати. Трябваше да изчакам, докато един по един си тръгнат, а аз остана сама с безжизнените тела. Отне ми цяла вечност, но трябваше да отдам почит към мъртвите. След това извадих апарата."

Една мрачна снимка от 1982 г. говори достатъчно за кариерата на починалата преди дни фотографка Летиция Баталия, останала в историята като фотохроникьорката с най-кървавия архив в света.

Внушителният кадър, който обикаля международните агенции във времената, когато италианската мафия задушава властта и избива чрез атентати нейните представители, все още завладява сърцата по необясним начин. Снимката на Летиция изобразява безжизнените тела на младо момиче на стол, един мъж на под и друг на дивана, в хотелска стая в Палермо. Малко след огледа разследващи ще заключат, че разстрелът е бил заради хероин, който така и не бил доставен от мафията.

"Когато снимате мъртви, чийто живот е прекъснат от някого, използването на черно и бяло е начин да бъдете деликатен и да покажете уважение - обяснява тя липсата на цвят в творбите си. - Това създава една собствена тишина, която беше много важна за мен. Наред с ужаса, има и един странен вид красота, който почиваше в моето интуитивно разбиране за композицията и използването на сянката и светлината."

Кадърът с това убийство е един от малкото в нейния архив, който отразява най-бурните години на италианския подземен свят.

Първата снимка, която Летиция Баталия прави, е на труп на мъж, лежащ под маслиново дърво в сицилианско поле. Акцентите за все още неопитната тогава фотографка са обутият ляв крак на мъртвеца, примиреният поглед на полицая, който пази тялото, маслиновите листа, висящи ниско над разперения торс.

"Нямаше значение, че той е бил мафиот, убит в местна вражда, защото всички са равни в смъртта", обяснява по-късно Баталия и допълва, че дори след 40 години това, което ще запомни в онзи момент, докато прави фотоса, е миризмата, която витаела около местопрестъплението и се носела от летния бриз.

"Беше много горещо, а той беше мъртъв от няколко дни - спомня си подробности тя. - Щом се сетя за кадъра, почти усещам тази атмосфера на смъртта."

Днес Летиция е икона в родния си град Палермо. Дори по-младите хора знаят коя е жената, уловила атмосферата на 70-те и 80-те години на миналия век в най-мрачните времена на Италия. Неслучайно заради стотиците престрелки, довели до хиляди трупове, този период от историята на Ботуша се нарича "Годините на оловото".

В интервюта Баталия неведнъж заявява, че фотографията не може да промени нищо, тъй като насилието и бедността продължават, а деца все още биват убивани някъде заради войни и нечии интереси.

Специалисти обаче са готови да спорят с нея приживе, тъй като не една от нейните фотографии изиграват ключова роля в съдбата на героите от снимките й. Така например две от изображенията й са от решаващо значение за доказването на връзките на бившия италиански премиер Джулио Андреоти с организираната престъпност. Снимките на фотографката свидетелстваха за това, че Андреоти познава лично мафиота Нино Салво, въпреки че министър-председателят няколко пъти публично отрича някога да са се срещали. Двата кадър, извадени от архивите, се оказват единственото физическо доказателство за отношенията на политика със сицилианската мафия.

В лентата си Летиция запазва моменти от смъртта и на най-обикновени хора, които стават неволни жертви по време на брутални кървави атентати. Много от убитите са млади активисти и синдикалисти, или както тя ги нарича - почтени хора.

За да покаже изкривеното лице на представителите на мафията, които сами назовават себе си "хора на честта", Баталия организира изложба в село Корлеоне, наричано още "Крепостта на мафията", тъй като в района се раждат едни от най-опасните криминални босове.

Поредицата от смразяващи фотоси е наредена в малка зала през 80-те години на миналия век, а входът за нея е безплатен. По-късно Баталия ще си спомни, че страхът на хората от мафията е бил вкоренен в душата им.

"Местните жители първоначално разглеждаха изложбата от любопитство, след което се отдалечаваха мълчаливо, без да кажат нищо - разказва тя. - Това беше акт на невероятна смелост и предизвикателство. Чрез снимките те гледаха директно какво върши организираната престъпност, но се страхуваха дори да бъдат видени как излизат от залата."

Благодарение на бунтарския си дух Летиция получава десетки смъртни заплахи. Запазва дори такъв кадър, който символизира опасността за живота й. На него се виждат няколко мафиоти, седнали в редица в съдебна зала. Най-младият от тях се взира арогантно във фотоапарата й и слага пръстта си в устата, сякаш той е пистолет.

"Ще ти пръсна мозъка", казва на Баталия, докато напускат залата по-късно.

Това обаче не я спира да практикува професията си. Отдава своя стоицизъм на зрелите си години, в които започва да снима. Твърди, че ако е била млада, най-вероятно щяла да се откаже от страх. Тя обаче хваща за първи път фотоапарата, когато е на 40 г. и е напълно осъзната. Преди това животът й е изключително бурен. Израства в следвоенното Палермо и е изпратена насила от баща си в католическо училище, където сама решава да стане атеистка. Едва 16-годишна бяга от дома си, за да се омъжи за богат, но много по-възрастен от нея мъж. Бракът им продължава над 20 години, Баталия ражда три деца. След психически срив е хоспитализирана в Швейцария за две години, след което взема решение да се раздели с половинката си, като дъщерите им остават при нея.

"Мечтаех за свободата си и изведнъж усетих, че вече нямам нужда от целувки или ласки - разказва тя пред The Guardian. - Вместо това имах тази увереност и независимост не само да изразя себе си, а да изразя и безпокойството на целия свят. С апарата в ръката си можех да го направя. Фотографията не е романтично нещо. Не е толкова банално. За да създадете наистина страхотна снимка, трябва да сте свободни. Добрият фотограф трябва по някакъв начин да бъде вътре в снимката, за да може зрителят да усети присъствието. Осъзнах, че съм разказвач, който използва изображения вместо думи."

В първите години от встъпването в професията никой от колегите й не й казва, че върши работата си добре.

"Мъжете фотографи ме държаха настрани, не ме канеха на техните събирания, но на мен не ми пукаше", споделя по-късно Баталия.

Така славата я спохожда ударно с една конкретна снимка - сърцераздирателният портрет на Розарио Шифани, направен на погребението на съпруга й - бодигард, убит при бомбения атентат, отнел живота на съдията срещу мафията Джовани Фалконе. Неговата смърт, както и тази на сътрудника му Паоло Борселино през същата година карат Баталия да се оттегли от публичното пространство за известно време. Тя изпада в пълно отчаяние заради смъртта на Фалконе, който приживе става неин много близък приятел.

"През същата година твърде много хора умряха по болезнен начин - спомня си пред медии Баталия. - Фалконе и Борселино бяха символи на надеждата и промяната, но аз ги обичах като обикновени хора. Беше много трудно за мен да приема, че станалото с тях е истина. Просто пожелах да умра и аз. Трябваше да се възстановя, но ме болеше."

В крайна сметка Летиция се завръща на сцената бързо, за да документира още издевателства на мафията. Създава архив от 600 хил. изображения, докато работи за вестници. Освен жестоката вътрешна война на мафията тя документира и нападенията й срещу гражданите. До последно си спомня как имало дни, в които отразявала по четири-пет различни убийства.

Като фотографски директор на левия ежедневник в Палермо - L'Ora, тя и нейните асистенти присъствали на абсолютно всяко голямо местопрестъпление в града, преди медията да бъде затворена през 1990 г.

След 20 години стаж в професията тя напуска и е готова за ново начало. Една от последните й снимки е на младо момче, убито след като вижда разстрела на баща си от наемници. Въпреки че се разделя с апарата, Баталия казва, че животът й никога няма да бъде същият.

"Никога не можеш да бъдеш щастлив след този ужас, който си видял с очите си", споделя фотографката.

С какво друго се занимава Летиция приживе?

Тя се включва в различни организации, защитаващи правата на жените в Италия, както и в групите на борците за околната среда. Влиза и в политиката, като от 1985 до 1991 г. заема място в градския съвет на Палермо от Зелената партия. Пет години е заместник и в Сицилианската регионална асамблея. Включва се в спасяването на историческия център на Палермо. Ръководи и издателската къща Edizioni della Battaglia. Разписва се и като съосновател на месечно списание за жени Mezzocielo.

Заради безспорния й принос, през 1985 г. е удостоена с гранта на W. Eugene Smith за хуманистична фотография. 14 години по-късно получава отличието на Международния фонд за документална фотография Mother Jones. Носителка е на наградата на д-р Ерих Саломон, както и на медал от Германското фотографско дружество. Получава още Cornell Capa Infinity от Международния център за фотография.

Баталия участва и в документални филми. През 2005 г. тя се появява в лентата Excellent Cadavers, където разказва за атентатите, на които е била очевидец и е оцеляла. През 2019 г. е създаден филм и за самата нея. Наречен е Shooting the Mafia.

Това, с което ще я запомнят близките й, е непримиримият й дух и очакването, че един ден светът ще бъде по-добър.

"Нещата се променят към по-светло бъдеще, но мафията остава тази зловеща невидима сила в международната престъпност и политика", казва в едно от последните си интервюта легендарната фотографка.