Пролетта през 1969 г. закъснява, а утрото на 2 март си е истинско сибирско, с температура от минус 37 градуса. Съветските сили в Далечния изток са заети с провеждането на военни учения срещу въображаема китайска инвазия. Като част от учението всички съветски части се оттеглят на километри от границата, оставяйки само символични гарнизони по постовете.

Сред изоставените е и младши сержант Юрий Бабански, на 2-ри граничен пост край заснежената река Усури. Около 10,20 ч. сутринта съветските стражи

забелязват

китайски патрул

от около 30 войници в бял зимен камуфлаж, маршируващ открито през замръзналата река към остров Джънбао, чието име в превод от китайски означава Остров на съкровищата. Приемайки това като рутинен инцидент, 32-мата граничари се качват на БТР-60 и два леки камиона ГАЗ и отиват да поздравят китайците.

Срещу него през полето се намира Сун Югуо, командир на местния граничен пост на КНР. Мъжете

вероятно вече

са се срещали

от многото предишни сбивания на леда. Но този път Сун е там само за заблуда, тъй като в снега само на метри от нищо неподозиращите съветски войници лежи рота китайски командоси, готови да устроят засада. Те са от елитните разузнавателни войски, избрани от три армейски корпуса във военния район Шенян.

Лежали са неподвижни през цялата нощ, а за да запазят тишина, всеки е бил снабден с пакет с лекарство против кашлица. Изведнъж по подаден сигнал те изскачат и стрелят със своите щурмови пушки Тип 56, вариант на съветския АК-47.

Единствените подкрепления, които идват на помощ на Бабански този ден, са две дузини мъже в БТР-60 от съседния 1-ви граничен пост под ръководството на старши лейтенант Виталий Бубенин. След почти два часа битка Леонов най-накрая дава на Бубенин заповед за отстъпление. До този момент само неколцина от неговите 31 другари остават живи. За да прикрие оттеглянето на почти

унищожения патрул, като привлече огъня, Бубенин тръгва със своя БТР към китайската страна на замръзналата Усури. Когато огънят от РПГ унищожава превозното му средство, той и трима от хората му скачат в друг изоставен БТР и продължават фланговото нападение. Бубенин по някакъв начин успява да извади от строя командния пункт на противника и оцелелите китайци се оттеглят.

Преди зазоряване на 15 март китайски и съветски патрули отново се разполагат на острова

от съответните им речни брегове, което предизвиква нови битки, далеч по-мащабни и брутални. Съветската пехота се изтласква напред зад параван от БТР-и, докато китайската се противопоставя с РПГ-та и безоткатни оръдия.

Около обяд полковник Леонов от 57-и граничен отряд най-накрая получава подкрепление под формата на четири танка Т-62, прехвърлени набързо от съветски щабни офицери само часове по-рано. Тъй като водачите им не са били запознати с терена, Леонов се качва в единия танк, за да насочи атаката. Вместо да напредне към острова, танковата колона обикаля около него по замръзналата река и се приближава до китайския бряг. Фланговата маневра обаче е осуетена, когато танкът на полковника попада на мина. Осъзнавайки, че китайците са минирали самия речен бряг, Леонов нарежда на останалите танкове да се изтеглят. Самият полковник изоставя своя обездвижен Т-62, но е

убит от китайски снайперист, превръщайки се в най-високопоставената жертва в конфликта. До следобеда положението вече е тежко и от двете страни. В своя окръжен щаб ген. Лосик все още безнадеждно чака заповедта на Москва да ангажира армейски части. Междувременно отвъд реката пехотинците на ген. Чен също достигнали своя предел.

Изправени пред многократно превъзхождащи ги съветски моторизирани атаки, поддържани от хеликоптери Ми-4, китайците определено са превъзхождани по отношение на тежко оборудване.

Китайският командир Уанг, който при повторното си посещение на острова командва подсилен взвод, си спомня как един от войниците му с

голи гърди на минус 30 градуса студ

стреля с РПГ непрекъснато по съветските бронирани автомобили. А когато взводът най-накрая се оттегля назад, мъжът вече бил глух с едното ухо.

В 17 ч. 122-милиметрови гаубици и реактивни установки “Град” от съветската страна откриват огън по китайските позиции. Частите на Червената армия използват общо 10 000 реактивни артилерийски изстрела срещу китайците, а след солидната бомбардировка две нейни роти танкове и пехота се втурват към острова. Оцелелите китайски опорни точки оказват яростна съпротива, но до 18 ч. повечето войски на КНР се изтеглят от Джънбао. С настъпването на вечерта съветските войски също се изтеглят. Така след повече от девет часа оглушителна битка зловеща тишина се възцарява на малкия остров, осеян с дупки от снаряди, отломки от бойна техника и мъртви тела.

На 17 март отново избухват спорадични престрелки главно в близост до изоставения Т-62 на Леонов, който в крайна сметка китайците залавят. Но на острова вече няма битки. Причината е, че конфликтът е достигнал

нивото на

редовната армия

и ядрените сили в Северна Азия са поставени в бойна готовност, а нито Съветският съюз, нито Китай са готови да рискуват по-нататъшна ескалация и граничната ситуация се връща към статуквото.

Тъй като Кремъл никога не се е свързал с Далечния изток на 15 март, съветският командващ в района ген.

Олег Лосик едностранно е решил да използва редовни войски и свръхсекретните армейски ракетни установки "Град". Но заради успешното справяне с кризата само 2 месеца след инцидента го преместват в Москва, за да оглави Военната академия на бронираните сили. Повишен до маршал на танковите войски през 1975 г., той се пенсионира от съветската армия през 1992 г. и през 2012 г. умира на почтената 96-годишна възраст. Лейтенантите Бабански и Бубенин за своите действия, както и полковник Леонов - посмъртно, са признати за Герои на Съветския съюз. Десетилетие по-късно вече като генерал Бубенин ще поведе своите специални части в Афганистан.

По-малко от месец след като ръководи битката от своя хотел в Пекин, генерал Чен Силян става член на Политбюро, най-висшия политически орган в Китай. Той продължава да се изкачва по политическата стълбица на ККП,

докато не изпада в немилост през 80-те години на миналия век и на конгрес е принуден да се пенсионира. По време на същия конгрес Сун, командирът на граничния пост на КНР, е ентусиазирано приветстван от Мао и похвален като герой. Самият остров Джънбао официално е предоставен на Китай като част от китайско-съветското споразумение за границата от 1991 г. и в наши дни скромен китайски мемориален парк отбелязва бойното поле.

Повече от половин век по-късно подробностите за инцидента на остров Джънбао/Дамански остават обвити в политическа реторика и комунистическа пропаганда.

Руските медии определят събитието като първия път след Втората световна война, при който територията му е била обект на чужда инвазия, докато китайските учебници го наричат "контраатака за самоотбрана".

Всяка страна твърди, че

другата е стреляла първа

и че е категоричен победител в схватките. Към днешна дата няма консенсус по много ключови подробности, включително броя на жертвите.

Според собствените им данни от 2 до 17 март китайците са претърпели загуби от 72 убити, 68 ранени и един изчезнал.

На свой ред съветските и руските източници посочват 60 убити и 95 ранени от своите и претендират за стотици убити от китайска страна - между 200 и 800.