Един пациент на хемодиализа у нас струва около 2500 лв., а с вече трансплантиран бъбрек – 490 лв.

Годината е 2008-а, а 24-годишният Александър Цолов е диагностициран с бъбречна недостатъчност. Веднага започва хемодиализа, обнадежден, че бързо ще се намери жизненоважният за него орган. Все пак е записан в листата на чакащите.

Минават 4 месеца... Алекс се влошава. Кръвното му е високо. Отслабва с 30 килограма. Получава отоци по краката. Може да ходи само с патерици.

Надеждата, че ще получи дългоочаквания бъбрек бавно започва да угасва. И смъртта вече наднича зад вратата. Александър е един от тези, които чакат за трансплантация. Напразно, защото България е страна, в която те почти не се случват – органи не се даряват, а болниците имат интерес Алекс да не бъде трансплантиран, а да остане на диализа, защото така получават 2000 лв. повече за процедурите му.

Оптимизмът ни в историята на Алекс рязко се свива – 1186 мъже и жени са починали в последните 10 години, докато чакат за животоспасяващ орган.

Тогава обаче Александър има късмет – той ще живее. Но не заради революционно чудо на родната медицина, а защото има двойно гражданство. Заминава за Испания, където само за месец и половина на диализа успява отново да стъпи на краката си.

Случва се и нещо, което никога не си е представял. В деня, в който е вкаран в листата на чакащите, получава разтърсваща новина. Само 4 часа след като слага подписа си на формуляра, му казват, че е намерен орган и ще бъде трансплантиран.

Днес Алекс води нормален живот. Прекарва време със семейството си и се чувства добре.

Дали обаче развръзката на събитията щеше да е такава, ако той беше останал у нас, четете в сп. Космос.