Предстоят и възлови решения за оръжията за Украйна и падането на ветото за преговори на Северна Македония с ЕС

Към стара практика от времето на ГЕРБ се връща Народното събрание. Закони и решения в пленарната зала вече ще се приемат с гласовете на повече от половината регистрирани за заседанието депутати, като отпада условието във вота задължително да са участвали поне 121 народни представители.

Промяната бе обявена от шефа на парламента Никола Минчев след заседание на Председателския съвет. От 45-ото НС насам законите се приемаха, само ако в гласуването участват поне 121 депутати, а сега това ще става с вота на половината от регистриралите се при проверка на кворума за деня. Така

закон може да бъде приет и с под 40 гласа

Това е елегантен начин да бъдат заобиколени недоволните партньори от четворната коалиция с игри с кворума, разчетоха под повърхността на решението опитни парламентаристи.

Промяната идва преди вотове по теми, които откровено разделят четирите управляващи формации. Още следващата седмица депутатите ще трябва да избират шеф на БНБ измежду издигнатите от ПП Андрей Гюров и Любомир Каримански от ИТН. Предстои и вот да дадем ли оръжия на Украйна, а се очаква преди юни в парламента да влезе и силно спорната в коалицията тема за вдигане на ветото срещу преговорите на Северна Македония за ЕС.

Новите правила за гласуването връщат в състезанието за шеф на БНБ кандидата на “Промяната” Андрей Гюров, тъй като Каримански според кулоарните сметки имаше повече шансове да победи с гласове от ГЕРБ и ДПС, въпреки че двете опозиционни партии засега запазват неутралитет.

Според правилата шеф на БНБ се избира с гласовете на 50+1 от всички присъстващи. И със сваляне на кворума шефът на групата на ПП Гюров може да събере нужните му гласове. Той вече получи подкрепата на “Демократична България” и така има 83 гласа.

БСП все още няма решение по темата. Червените настояват ПП и ИТН да се разберат и коалицията да излезе с една кандидатура. Ако това не се случи, групата им ще се събере и ще реши дали въобще да участва във вота и кого да подкрепи. Според запознати обаче социалистите клонели към подкрепа на Гюров при необходимост.

За избягване на проблеми в коалицията премиерът

Кирил Петков е искал и двете кандидатури да бъдат изтеглени,

твърди пък публикация в “Дневник”. Това обаче не е било одобрено от останалите партньори. Междувременно ПП предприе публична атака срещу Каримански дори и през говорителката на кабинета Лена Бориславова.

Любомир Каримански се ползва с твърдата подкрепа единствено на ИТН от управляващата коалиция. 25-те депутати на Слави Трифонов обаче далеч не са достатъчни той да смени Димитър Радев в БНБ, още повече, ако ГЕРБ и ДПС не участват в гласуването. Двете формации изразиха симпатии към Каримански при изслушването в бюджетната комисия на двамата кандидати за централната банка.

На въпрос как ще гласува ДПС, зам.-шефът на групата Хамид Хамид коментира в сряда: “А управляващите знаят ли как ще гласуват? Очаквам още 2 предложения от другите, които не са издигнали кандидат, за да стане по-интересно. Не сме взели такова решение. Виждате, че няма и точка за избор на управител на БНБ.”

Всъщност ГЕРБ държат ключа към избор на новия шеф на БНБ, прогнозират запознати. Те могат да подкрепят Каримански, да провалят гласуването с вдигане на кворума или въобще да не влязат в зала в услуга на Гюров. Преди дни Тома Биков се изказа ласкаво за настоящия гуверньор Димитър Радев. Но също така заяви, че

ГЕРБ може въобще да не участват

във вота. Решението им ще бъде взето непосредствено преди него в пленарната зала. (Какви са различните сценарии - виж в инфографиката.)

“Възраждане” заявиха, че ще подкрепят този кандидат, който откаже да приеме еврото. И тъй като такъв няма, се очаква те въобще да не участват в избора.

Промяната в правилата за гласуване не е заради Гюров срещу Каримански, а за да се създаде по-гъвкава система за гласуване, твърдят обаче от “Продължаваме промяната”. Депутат даде пример, че в последните 3 месеца опозицията им прави засади и клопки и при няколко отсъстващи от мнозинството се случва текстове на второ четене да бъдат приемани на ръба.

В същия дух говори и Атанас Славов от ДБ. Той и Ива Митева от ИТН бяха автори на предложението в 45-ото НС за задължително участие на 121 души в гласуването. Славов напомни, че желанието на ДБ е било да се разпише категорично в правилника необходимостта от 121 участвали в гласуването, но това не е срещнало подкрепа нито в 46-ото, нито в 47-ото НС.

“Промяната се прави, за да върви работата и да не се блокира от временни мнозинства. Тази промяна в практиката не е обоснована от конюнктурни решения”, категоричен бе Славов.

Продължилото три дни приемане на бюджета за 2022 г. от действащото народно събрание е най-яркият пример на хаоса около гласуванията. При дебатите през втория ден, продължили до 5 часа сутринта, при спряно гласуване в 23 часа “24 часа” преброи

128, поискани основно от опозицията, процедури

14 пъти заседанието е прекъсвано за различни почивки или съвещания, а след половината от тях бе установена липса на кворум, последвана от поименно броене.

В предния парламент пък най-голям хаос около гласуванията имаше при приемането на предложенията за пенсиите. Депутатите приеха предложенията на ГЕРБ добавката за всички пенсионери да е 100 лева и на ДПС - тя да е 120 лева за октомври, ноември и декември тази година. Така се получиха две суми за актуализация - 200 и 245 млн. лева. До решението се стигна при прегласуване - ГЕРБ, БСП и ДПС подкрепиха предложени от хората на Мустафа Карадайъ трансфери в бюджета за общественото осигуряване, които предвиждат добавка от 120 лева на месец за всички пенсии. При първото гласуване текстът на ДПС не беше приет, а този на ГЕРБ - приет. След прегласуване минаха и двата - един след друг с еднакъв брой гласове “за”, “против” и “въздържал се”.

Според чл. 81 от конституцията НС открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината депутати, тоест 121 или повече. Законите се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, тоест 62-ма минимум, освен когато основният закон не изисква друго мнозинство.

Няма пречка един закон да бъде приет и с 65 гласа, обясни конститутиционалист. Преди всяко гласуване народен представител може да поиска проверка на кворума и ако се установи, че в залата са по-малко от 121, заседанието се прекъсва. Ако обаче никой не повдигне въпроса по време на целия парламентарен ден, се приема кворумът от сутринта.