Правителството очаква днес ЕК да одобри българския план за възстановяване

Заложени са 57 инвестиции и 47 реформи в 12 сфери

Мерките за зеления преход са над 53% от общите предвидени разходи, а за дигитализация са насочени над 23% от средствата

Първият милиард от общо 13-те млрд. лева по българския план за възстановяване и устойчивост ще бъде у нас най-рано през есента. Работата по проектите обаче може да започне още днес, защото някои от предвидените реформи вече за стартирали.

Това стана ясно в сряда след заседанието на правителството. Днес у нас пристига председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и се очаква да даде зелена светлина на българския план.

Така поне се случи при одобряването на плановете на останалите общо 22 членки, които вече чуха “да” от Еврокомисията и лично от Урсула фон дер Лайен, която ги посети, за да им го съобщи.

Правителството прие актуализираната версия на националния План за възстановяване и устойчивост. Средствата, които ще получим, са огромен шанс България да трансформира икономиката и обществото си в модерно европейско общество, заяви в сряда вицепремиерът по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев.

Планът е на обща стойност 13 520 565 000 лв., от които

националното

съфинансиране

е в размер на

2,123 млрд лв.,

като парите ще бъдат получени срещу реформи.

Работата по проектите може да започне още утре, защото част от реформите вече са стартирали, обясни Василев. За тази цел в бюджета за 2022-а са предвидени 4 млрд. лв.

В плана са заложени 57 инвестиции и 47 реформи в 12 сфери. В него мерките за зеления преход са над 53% от общите предвидени разходи, а за дигитализация са насочени над 23% от средствата.

Най-съществените промени на плана, в резултат на коментарите на Европейската комисия, са направени в компонентите “Нисковъглеродна икономика” и “Транспортна свързаност”. Премахнат е ангажиментът за затваряне и изваждане от експлоатация на общо 1400 мегавата въглищни централи. Вместо това е намерено решение за ускорено изграждане на нови евтини възобновяеми източници и реформи за улесняване на изграждането им.

Освен за изграждане на зелени централи в плана има проекти и за съхранение на евтина енергия, която да се ползва в пиковите часове. При това положение държавата ще може да ползва въглищните си мощности пълноценно, когато е необходимо. Ще се изгради и механизъм, който да следи за плавното намаляване на емисиите в електроенергетиката с 40% през 2025 г. спрямо нивата им от 2019-а.

От плана бе

изваден проектът

за нова газова

централа

и свързаните с нея газопроводи. Така се избягва зависимостта от външни източници. Вместо използването на газови мощности зеленият преход ще се постигне чрез съхраняване на 6000 мегаватчаса енергия от ВЕИ-та. Проектът предизвика спорове, а от ДПС заявиха, че предвидените 1,5 млрд. лв. щели да отидат във фирми на издателя Иво Прокопиев, който има бизнес с фотоволтаици.

На това вицепремиерът Асен Василев отвърна, че проектите ще се съгласуват с ЕБВР, за да се гарантира прозрачност, а ако от ДПС имат доказателства за твърденията си, да ги дадат на прокуратурата.

В плана се появи финансиране и за проучвания в 6 региона за геотермална енергия, както и изграждането на пилотна централа.

В актуализирания план в частта “Транспортна свързаност” са сменени проекти с нови, чийто акцент е железопътният транспорт. С европейско финансиране

ще се купуват

влакове за

крайградски и

междуградски

железници

- общо 62. Ще се изгражда интермодален терминал в Русе, а линията Русе - Каспичан ще бъде дигитализирана.

Засилват се и мерките, свързани с е-мобилността.

Другата основна промяна е в “Свързана България”. Държавата се отказва от 5G мрежата по магистралите, както и покриването на страната, като фокусът се премества върху изграждането на широколентовия интернет в периферни райони и общински центрове. Ще се доизгражда ТЕТРА системата за комуникация при кризи, предвижда се и дигитализацията на Български пощи, за да се предлагат услуги на едно гише.

Реформите в компонента “Бизнес среда” предвиждат преструктуриране на антикорупционната комисия, реформи в държавните предприятия и прането на пари.

Спешната помощ

по въздух ще

стане възможна

след купуването на 6 хеликоптера. Предвижда се реформа и на системата на телефон 112.

Увеличаването на общия ресурс на подкрепата за бизнеса в компонента “Интелигентна индустрия” е чрез включването на допълнителни финансови инструменти и постигане на съгласие по механизма за подкрепа за индустриални паркове и зони.

След като ЕК даде своята положителна оценка, тя има срок от 2 месеца, в които да предложи решение за изпълнение на Съвета на ЕС. Той, състоящ се от всички държави членки, има още 4 седмици, през които да даде окончателно одобрение.

Следва

подписване на

финансово и

оперативно

споразумение

между ЕК и

България

По правило трябва да се подпише и сделка за предварителното финансиране, но то бе предвидено за 2021 г., а България не внесе своя план достатъчно рано. Въпреки това страната ни не губи никакви средства и ще има право на цялата сума, заложена в плана.

Чак след като са изпълнени всички тези стъпки и са постигнати част от договорените първи етапи и цели, страната ни може да отправи искане за плащане. ЕК отново има 2 месеца, за да го одобри. Така, ако вземем предвид всички срокове, а част от тях може и да бъдат удължени, първите евросредства се очакват най-рано през есента, а цялата сума трябва да се усвои до 2026 г. Предварителни оценки сочат, че след изпълнение на заложените инвестиции

очакваното

увеличение на

БВП на България

ще е между 1,9%

и 2,9% до 2026 г.

След 20 г. БВП може да бъде трайно по-висок с 1,1%. Досега са приети националните планове за възстановяване и устойчивост на 22 държави. Първата група от 12 членки, сред които Гърция, Италия, Германия и Франция, получи зелена светлина от Съвета на ЕС още на 13 юли 2021 г. Последните, одобрени на 29 октомври м.г. планове, бяха тези на Естония, Финландия и Румъния.

Премиерът Кирил Петков:

Много добър

и работещ е

Министерският съвет прие плана за възстановяване.

Гарантира се енергийната сигурност на България, запазва се пълният капацитет на Маришкия басейн и едновременно с това сме изцяло в рамките на Зеления преход. Използвахме иновативни решения, включително батерии и ВЕИ за жилищата, геотермали, с каквито е богата България, за производство на електричество.

Вместо да имаме много различни частични проекти на парче, в този финален план има голям фокус върху жп транспорта – 62 нови влака и нови градски железници. Увеличаваме и общия размер на средствата към бизнеса. Слагаме специален акцент към иновативните и стартиращите компании.

Върховенството на закона е сложено на огромен пиедестал и е с голям приоритет. Най-накрая имаме механизъм, който засилва контрола върху главния прокурор. България има много добър работещ план.

Вицепремиерът Асен Василев:

Имаме енергиен

суверенитет

Кирил Петков

С 37 работни дни закъснение имаме план на обща стойност над 13 млрд. лв. Националното съфинансиране е над 2 млрд. лв. Имахме три опции - да не изпълним поетите ангажименти и тези 13 млрд. да не стигнат до българските хора и бизнес. Втората опция, заложена в предишната версия на плана, беше да се затворят част от мощностите в Маришкия басейн и те да бъдат трансформирани за работа с газ, което би направило България зависима от вносни източници на гориво.

Третата опция, която успяхме да договорим с ЕК, е да си запазим енергийния суверенитет, да изградим сериозен комплекс от батерии, да започнем проучване за геотермална енергия, да разгърнем огромна програма за саниране и да подпомогнем над 10 000 проекта за фотоволтаични паркове.

Планът включва значителни средства за изграждане на STEM центрове. Има предвидени над 500 млн. лв. за нови влакове. 

Окончателният вариант на плана бе приет от правителството в сряда. Правилата за усвояване на парите предвиждат министрите на финансите и на земеделието да се произнасят за проектите.

Всеки лев ще се

дава с разрешение

на Асен Василев

Състезание с оферти за проектите над 30 000 лв. без ДДС

Отпускането на 13-те милиарда от плана за възстановяване ще става със санкцията на българския финансов министър. Всеки проект се съгласува предварително с Асен Василев, който е и вицепремиер, а той трябва да го провери за нарушение на правилата за отпускане на държавни помощи. Когато става дума за инвестиционни проекти в земеделието, предварителното съгласуване ще се прави и от земеделския министър.

За всеки проект над 30 хиляди лева без ДДС, който ще се изпълнява по плана за възстановяване и устойчивост, изпълнителят ще се избира чрез състезателна процедура с подаване на оферти и оценка от комисия.

Това е записано в проект на правила за възлагане на дейностите по плана, които заедно с методика за предоставянето на средства са публикувани за обществено обсъждане от финансовото министерство. Прагът от 30 хил. лева е за стоки и услуги. А когато става дума за строителство, той е 50 хил. лв.

Предвидените в българския план 12,9 млрд. лв. ще бъдат разпределени чрез процедурата “публична покана”. Тя е описана подробно в Закона за обществените поръчки, но се е наложило да се приеме и отделна инструкция, тъй като много от получателите на средства, които ще избират изпълнителите, не са сред възложителите по закона, пише в мотивите си вицепремиерът и финансов министър Асен Василев.

Такъв възложител например може да се окаже отделна дирекция в министерство или агенция или пък друг орган на изпълнителната власт, който не е упоменат в закона.

Предвидено е публичната покана за всеки проект да се пуска в специално създадена за плана информационна система, отделно може да се публикува и в медия.

Правилата за избор ще се прилагат за всеки проект, в който 50 или над 50% от финансирането идват по линия на плана. Няма да важат само когато се налага купуването на определен терен или имот, или стока, над която има интелектуални права и не може да се избира от кого да се купи.

Класирането ще става според икономически най-изгодната оферта, като в самите условия на състезанието трябва да се посочи каква е относителната тежест на цената или на критериите за качество. Има и други условия при обявяването на процедурите, които повтарят Закона за обществените поръчки, например да не са писани така, че да важат само за едно определено лице, да има количествени измерители на отделните критерии и т.н.

В проекта за харчене на средствата от плана е включено условие, че докато се изпълнява един проект, неговата цена може да се увеличи максимум с 25% в сравнение със записаната в договора.

Има и изискване, ако цената се променя няколко пъти заради независещи от изпълнителя обстоятелства, общата сума, която ще се плати накрая, да не е повече от 25% над записаната в договора.

Решенията на всички комисии за обявяване на процедурите за класиране и избиране на кандидатите и за определяне на победител може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, пише в проекта. Това означава, че възражения може да се подават пред местния Административен съд, а на втора и последна инстанция – пред Върховния административен съд.