Изглежда, няма съмнение, че президентът ще бъде преизбран, а Москва ще продължи да използва балканската държава, кандидат за член на ЕС, за да дестабилизира региона

В Европа Белград остана една от малкото отворени точки между Русия и Запада. Сърбия е единствената страна на Стария континент, която категорично отказва да наложи санкции срещу Кремъл, така че Air Serbia, основно държавна авиокомпания, продължава да лети до Москва и обратно. Заедно с Истанбул и Анталия сръбската столица се е превърнала в пропускателен пункт през червената линия, очертана от Запада спрямо Русия. Полетите дори бяха увеличени, защото това се превърна в най-печелившата дестинация. Критики от всички посоки обаче принудиха Сърбия да ги ограничи до един на ден.

Александър Вучич винаги е държал на топлата връзка с Москва. Нищо, че това не се връзва особено с аспирациите на страната му към членство в ЕС, особено в момента, когато танковете и ракетите на източния приятел газят Украйна.

“Ние стоим на европейския път, това е наша стратегическа цел, но няма да се намесваме в каквито и да било враждебни действия само защото някой иска това от нас”, заяви сръбският президент на 25 февруари, само ден след началото на руската агресия. Всъщност Кремъл бързо му се отблагодари, че не се огъна на натиска за санкциите, като изключи Сърбия от задължението да плаща за газ с рубли. От кумова срама силният човек в Белград все пак подкрепи резолюцията на ООН, осъждаща инвазията, но това не успя да скрие накъде го тегли сърцето.

По всичко изглежда, че близостта с Путин, който с войната обърна срещу себе си целия свят, по никакъв начин няма да застраши действащия държавен глава. Вучич е напълно уверен, че на 3 април властта без затруднения отново ще падне в ръцете му, а управляващата Сръбска прогресивна партия отново ще е водеща. Освен редовни президентски и извънредни парламентарни избори в неделя

ще се проведат и

местни избори в

11 града, сред

които и столицата

Белград

Цифрите са красноречиви. Според оповестено в сряда от проучване на “Юръп елект” Вучич събира 52% от гласовете, докато основният му съперник сред 8-те кандидати за президент – бившият генерал Здравко Понош, взема 28%. Трети е кандидатът на Демократическата партия на Сърбия Милош Йованович, който получава едва 5 на сто. Понош е кандидат на опозиционната коалиция “Обединена Сърбия”. 

Резултатите на проучването за парламента показват, че управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) ще победи с около 45%, оставяйки далече след себе си “Обединена Сърбия” – 20%, коалицията “Трябва” – 6%,  и коалицията “Социалистическа партия на Сърбия - Единна Сърбия” – също 6%. СПП печели и градските избори в Белград с 43%.

Откакто през 2012 г. Вучич и партията му поеха управлението на държавата, те печелят избори със смазваща преднина. Отчасти това се дължи на политическата обиграност на самия сръбски президент, но най-вече на неспособността на опозицията да се обедини и да се пребори с мощната административна машина, изградена да пази кокала на властимащите. Първо като премиер през 2014 г. и след това като президент от 2017 г. Вучич изкопира много от политическото поведение на своя съсед и приятел Виктор Орбан, чиято съдба също ще се решава пред урните на 3 април. За 8 години националистът превърна Сърбия в хибриден режим – автокрация, в която демократичният процес не е напълно издъхнал, но резултатът от вота винаги е ясен. Сръбският лидер постигна това, като разпродаде държавните медии на приближени олигарси. Медийният регулатор също бе натъпкан с угодни на властта лица и така опозицията бе напълно отрязана от възможност да бъде чута от широки кръгове от населението. Тя бойкотира изборите през 2020 г., за да опита да привлече вниманието на международната общност, но единствената последица бе, че Сръбската прогресивна партия взе 75% от местата в парламента. 

Независимо че Западът е напълно наясно за същността на режима в Белград, Сърбия е кандидат за членство в ЕС и основните ѝ приходи идват именно от там било под формата на помощи, било като директни чуждестранни инвестиции. Според изданието “Отворена демокрация” това показва, че европейските лидери са избрали т.нар. стабилокрация пред демокрацията в региона. С други думи, за тях

стабилността

на Балканите

е по-важна от

либералните

ценности,

които съюзът проповядва.  Някои наблюдатели предупреждават, че това е доста късогледа политика, след като войната в Украйна показа, че никак не е невъзможно един човек да поеме контрола дори над цяла огромна държава. По същия начин стабилността, която Сърбия привидно гарантира, може лесно да се срине по волята на нейния президент. Още повече че Русия отдавна използва Белград, за да мъти водата и да дестабилизира Западните Балкани и чрез тях самия Европейски съюз. 

Има и ред други причини Александър Вучич да е спокоен за триумфа си в неделя. Голяма част от сръбския електорат е подчертано русофилски, а войната в Украйна стана повод тези настроения да се разгорят още повече. Проучване на общественото мнение в края на миналата година показа, че 2/3 от анкетираните се отнасят “много положително” към Путин. В Белград дори бяха организирани демонстрации в подкрепа на руската инвазия. “Братя завинаги” викаха демонстрантите, като развяваха руски знамена. Много сърби гледат на войната в Украйна като на един вид

възмездие заради

бомбардировките

на НАТО

през 1999 г. Когато Русия анексира Крим през 2014 г., от страна на Белград нееднократно бе изтъквано, че Западът прилага двоен стандарт, като се има предвид отцепването на Косово. “Ще говорим за санкции срещу Русия, когато престанете да признавате независимостта на Косово”, каза тия дни шефът на сръбския парламент Ивица Дачич. През 2008 г. Москва твърдо се обяви срещу независимостта на Прищина и направи всичко възможно новата държава да не намери място в международните организации. Вучич обаче бе принуден да признае, че признаването на самопровъзгласилите се Луганска и Донецка република от Путин го поставя в твърде деликатно положение по отношение на собствената му съпротива да признае Косово.

Впрочем картата “Косово” бе размахана и в тези избори. След като се оказа, че Прищина отказва да открие изборни бюра на косовска територия, косовските сърби ще са принудени да пътуват до Сърбия, за да гласуват. Миналия петък хиляди от тях излязоха на протест срещу “терора” на косовския премиер Албин Курти и се оплакаха, че иска да ги изтласка от Косово. По-рано Вучич обвини Курти, че напада сърбите. Това се случи заради отстраняването на някои важни фигури като сръбската съдийка Лиляна Стеванович от косовските институции. Така дни преди вота президентът отново се показа като защитник на целокупното сръбско население.

Всъщност единственият смутител на спокойствието на сръбския президент през последните месеци бяха

екологичните

протести срещу

планираната

мина за литий

на австралийско-британската компания “Рио Тинто”. Хиляди сърби, включително привърженици на управляващата партия, излязоха по улиците в края на ноември миналата година и блокираха мостове и магистрали в знак на несъгласие с експлоатирането на природните богатства на страната, при което имаше опасения от унищожаване на плодородна земя и замърсяване на водите. Протестите продължаваха всяка седмица и се разрастваха все повече, което задейства инстинкта за оцеляване на Вучич и той бе принуден да отмени проекта за $ 2,4 млрд.

Освен ако не се случи нещо извънредно, Вучич няма да се раздели с властта в неделя. Колкото до бъдещето на отношенията му с ЕС, за тях в момента само може да се гадае. Мнозина смятат, че съюзът вече 10 г. е прекалено снизходителен както към авторитарните уклони на лидера от Белград, така и към идиличните му отношения с Путин и че на тази политика трябва да бъде сложен край. Но дали това ще се случи, само краят на войната в Украйна ще покаже.