Предстои разпит и на министър-председателя

Горанов: Свидетелят Петков участва в опит за разчистване на сметки с опозицията

Арнаудова: Прочетох, че президентът Путин ми бил уредил кредита за къщата

Три часа продължиха общо разпитите на бившия премиер Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и медийния експерт Севделина Арнаудова по твърденията за изнудване на бизнесмена Васил Божков. Този път обаче те бяха в следствения отдел на Софийската градска прокуратура на столичната ул “Съборна”.

Показанията им са част от делото, образувано в прокуратурата, след като досъдебното производство, започнато по неотложност в полицията, се оказа незаконно. Борисов, Горанов и Арнаудова бяха задържани на 17 март и освободени след около 21 часа. Оказа се, че делото е започнало часове по-рано с разпит на премиера Кирил Петков. Пред разследващите той разказал, че изразил безпокойство пред европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, че по твърденията на Васил Божков за изнудване прокуратурата не работела. 

Първи показания даде бившият премиер, който подрани с цели 30 минути за разпита. Той беше призован за 15 часа, но се яви в 14,30. Малко след 15,15 часа Борисов напусна сградата.

“Докато се тълпите тук, правителството е взело днес още половин милиард”, обяви той. (За заема - виж долу.)

По повод казаното от финансовия министър Асен Василев в неделя, че собственикът на “Инса ойл” Георги Самуилов искал да му сподели, че бил притискан от Борисов и Пеевски, бившият премиер отсече: “Самуилов, ако знае нещо, да го каже”.

“Твърденията на г-н Божков са неверни, а темата бяха показанията на свидетеля Петков” (премиера Кирил Петков .б .а)”, обясни на излизане от разпита Владислав Горанов. Той остана при следователите малко повече от час. 

“Свидетелят Петков участва в опит за разчистване на сметки с опозицията в момент, в който има далеч по-големи кризи в държавата. Да арестуваш лидера на опизицията, е крайно отчаян и инфантилен ход”, смята бившият финансов министър. 

Разпитът на Севделина Арнаудова беше последен и приключи около 17,30 часа.

“Прочетох, че президентът Путин ми бил уредил кредита за къщата. Това е целенасочена атака, защото ГЕРБ е първа политическа сила”, коментира тя.

По делото ще бъде разпитан и премиерът Кирил Петков.

Лидерът на ГЕРБ към репортерите: Докато се тълпите тук, за месец изтеглиха 1,5 млрд. лева нов дълг

От Министерството на финансите отговарят на бившия премиер, че парите им трябват, за да връщат заем от неговото управление

Докато вие се тълпите тук, още половин милиард заем е взело правителството, за 30 дни са станали милиард и половина. Това бяха първите думи на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, след като излезе от 45-минутен разпит в прокуратурата.

Той отказа да разкрие за какво е извикан, тъй като е подписал да не разгласява данни. Но пък реши да направи разбор на задлъжнялостта на държавата.

Само за 30 дни милиард и половина нови дългове, три пъти по-високи лихви,

тези лихви ще

надминат половин

милиард за година,

анализира Борисов. Думите му бяха по повод обявения за 4 април нов аукцион, на който държавата се кани да продаде дълг за 500 млн. лв. Това са 10-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) и се предлагат с годишна лихва от 1,5%. Преди това - на 17 и 21 март, бяха пласирани други две емисии, всяка за по 500 млн. лева. 

За продадените книжа на 21 март лихвата стигна до 1,33%. Тя е близо три пъти по-висока от продадения на 14 март дълг и вероятно това има предвид Борисов.

А от Министерството на финансите съобщиха в понеделник, че са

изплатили

1,275 млрд. евро

по 7-годишни

еврооблигации

на България

Те са емитирани през март 2015 г. на международните пазари. В дадената сума били включени номиналната стойност на облигации за 1,250 млрд. евро, както и последната дължима лихва от 25 млн. евро. Били платени лихви и по други два транша на 12-годишна и 20-годишна емисии облигации - общо 54,375 млн. евро.

На 21 март Министерството на финансите изплатило и 46,950 млн. евро лихви по седем- и дванадесетгодишни облигации, емитирани през март 2016 г. Така общата сума на платените заеми през март възлизала на над 1,376 млрд. евро.

Емисиите еврооблигации бяха пуснати при второто правителство на Бойко Борисов и пласираните ДЦК на вътрешния пазар били с цел да се финансира издължаването на заем, взет по времето на ГЕРБ, посочиха източници от Министерството на финансите.

В резултат на извършените дългови операции през месеца държавният дълг на България се редуцира със 748,0 млн. евро - от 15,962 млрд. евро в края на 2021 г. на 15,214 млрд. евро в края на март 2022 година. Това представлява

спад в съотношението

дълг към прогнозното

ниво на брутния

вътрешен продукт

с близо 2,7 процентни пункта съответно от 23,5%, уточняват от министерството.

Според Закона за държавния бюджет през тази година правителството има право да изтегли до 7,5 млрд. лева нов дълг. 3 млрд. от сумата отива за погасяването на външни заеми. С останалите 4,5 млрд. ще се финансира бюджетният дефицит.