През последните години се запознах с доста хора.

Видях доста шеметни кариери около себе си.

Например хора, които, докато бяха в политическия ъндърграунд, се псуваха един друг.

Зад гърбовете си, разбира се, да не мислите, че са толкова смели, че да се псуват в лицата.

А после, когато поради стечение на обстоятелствата те изведнъж се оказаха в ролята на управляващи, псуващите тайно съпартийците си взеха да пишат

“Честито!!! Най - накрая почтен и истински човек в управлението!!!”.

Кефят ме лицемерите.

За тях според мен има отделен, екологично чист кръг в ада, в който те ще врат не в катран, а в пъмпкин спайс соево лате макиато. И ще се пържат върху екологични пелети и с помощта на соларна енергия.

А най-силни ме кефят амбициозните какички, които допреди 2 години бяха каки от народа, а днес са “не ме занимавайте, аз в момента управлявам България и света и не сте ми интересни”.

За тия каки пък няма дори кръг в ада. Те са си в ада по принцип. Всяка сутрин се събуждат с мисълта - ами ако днес министърът/депутатът/евродепутаът реши да ме замени с друга кака???

Представете си как се живее с тая постоянна тревога.

Като цяло властта е коварна работа.

Ако вие, да кажем, сте миризливо л**но, но сте увит в целофан, може и да не усетят миризмата ви.

Лошото е, че властта сваля тоя целофан. И тогава аромата удря здраво в носа…

И те така…

Успешен ден желая на всички парвенюта от всички земни кълбета…

*От фейсбук!