Никога не съм харесвал да получавам подаръци, карат ме да се чувствам неудобно! Още от малък бях такъв. Единственото, което исках, беше да играя футбол.

Хората, които са прочели автобиографията ми, знаят, че когато бях малък, първата ми топка не беше футболна, а баскетболна! Хвърлях я нагоре по цял ден пред блока и се опитвах да я спра с крак. Както знаете вече, за мен първото докосване във футбола е най-важното.

Когато дойде моментът да получа първата си футболна топка, тя беше Танго! Такава, каквато е на снимката! Бях най-щастливото дете на света. От сутрин до вечер играехме с тази топка в махалата. Когато се късаха конците, я шиехме. Когато се спукаше, сменяхме плондера и пак я шиехме. Бях станал майстор шивач по едно време. До момента, когато след толкова много ритане по асфалта, вече нямаше как и Тангото се предаде.

Един от най-скъпите ми спомени от детството е свързано с тази топка.

Превъртаме 30 години по-късно, до деня, в който по време на обиколките ми из страната, 3 момчета от Бургас ме изненадаха с този подарък, който виждате на снимката - топка Танго. Казаха ми, че са прочели книгата ми и са решили да ми подарят точно такава топка.

Един от най-хубавите подаръци, които съм получавал някога. А ви казах какво мисля за това да получавам подаръци.

Но това... това е нещо различно!

Благодаря ви момчета.

П.С. Останалите снимки са бонус. Имах време и настроение, и реших да се поснимам.

*От фейсбук!