МВнР го съветва да не ходи на събитие с Клинтън по време на импийчмънта, той отива

В СДС имало голяма завист към държавния глава

Пише молбата за членство в НАТО в кабинета си на 17 февруари 1997 г.

В ситуацията на война в Украйна става ясно колко предвидлив бе Петър Стоянов, чийто най-голям успех като президент бе проправянето на пътя към ЕС и НАТО. "Виждаме колко важно е присъединяването ни към западния алианс, защото моето дълбоко убеждение е, че ако беше иначе, днес щяхме да бъдем в ситуацията на Беларус", коментира пред "168 часа" бившият депутат Иван Сотиров.

Тази година държавният глава в бурните 1997-2002 г. навършва 70 г. и по този повод инициативен комитет излезе с декларация за заслугите му.

"Петър Стоянов взе властта по време на страшна криза. На улицата бушуваше нещо като революция. А той стоеше сам срещу тълпата, която беше склонна да обяви и него за предател. Той успя да укроти хората и да ги накара да повярват, че ще изпълни исканията им. А после крачка по крачка започна да изгражда нова България". Така описва събитията от

зимата на

1996-1997 година

социологът Андрей Райчев.

Виденовата зима е един от най-тежките моменти в най-новата история на България. Инфлацията достига 400%. Цената на един щатски долар достига 3000 лева. За месец фалират 15 банки. Страната е в тежка икономическа и политическа криза.

Президентските избори през 1996 г. печели кандидатът на СДС Петър Стоянов, който преди това се преборва на вътрешния вот при сините с тогавашния държавен глава Желю Желев. 11 дни преди да встъпи в длъжност на 22 януари, идват погромът над парламента и протестите срещу второ правителство на БСП. Стоянов се изправя пред едно от най-важните си решения за целия мандат - да убеди червените да не внасят проектокабинет.

Сутринта лидерът на социалистическата партия Георги Първанов и кандидатът за министър-председател Николай Добрев отиват на "Дондуков" 2. Според тях те носят две папки - със състав на правителството и с върнат мандат. Според Стоянов - само с

предложение

на нов кабинет

"Най-важното нещо, което направи Петър Стоянов, бе, че към 17 ч. излезе след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност и заяви пред събралото се множество, че нов Министерски съвет на БСП няма да има. Това ги успокои", разказва пред "168 часа" Илия Лазаров, началник на кабинета на президента.

Само дни след тези драматични събития - на 15 февруари, президентът дава ключова за външнополитическата ориентация на България заповед, а именно - изготвянето на молба за приемането на България в НАТО. Лазаров си спомня, че тя е написана в кабинета му на 17 февруари.

"В контекста на днешните събития някои се опитват да се изкарат, че тогава решението за присъединяване в ЕС и НАТО е взето зад гърба на българския народ. Това не е вярно. Петър Стоянов беше избран с ясна и категорична предизборна програма с приоритет евро-атлантическата ориентация на страната. Това беше казвано и в предизборната кампания на СДС. Така че при една много висока избирателна активност българските граждани гласуваха за членство в ЕС и НАТО", споделя Иван Сотиров.

"При вземането на решения президентът се допитваше до екипа си, а той имаше много добър екип. Във всяка сфера имаше хора, които

бяха сериозни професионалисти

Събираше ни в кабинета си или в някоя зала и всеки имаше свободата да изрази мнението си - споделя Лазаров. - Освен това той много често и много удачно използваше консултативните съвети. Това беше методът, чрез който работеше."

Лазаров разказва и една не толкова известна случка, - за драматичните скандали около избора на държавен герб.

Тогава между СДС и БСП има продължителни конфликти колко да са лъвовете и най-вече, че социалистите не искат корона в символа. Опасяват се от връщане на монархията. В крайна сметка Стоянов пак съдейства за крайното решение, което се взема при него на Консултативен съвет по национална сигурност.

"Може би ви се струва маловажно, но това е част от самочувствието на една нация, на един народ. Гербът е един от символите на държавността", обяснява Лазаров.

"Едно от

събитията, които постлаха пътя

на България към по-бързо членство в НАТО и ЕС, бе косовската криза. Това бяха ключови кризисни решения. Още повече че съпротивата към тях беше огромна и от страна на политици, и от страна на различни ведомства", спомня си началникът на кабинета на Петър Стоянов.

Друго изключително важно решение на президента е подготовката за въвеждане на валутния борд, която започва служебният кабинет на Стефан Софиянски.

"Това е решение, което малко хора си спомнят. Но се вложиха огромни усилия. Свика се общо събрание на всички парламентарно представени сили. Петър Стоянов постигна именно този успех - консенсуса за въвеждането на валутния борд. Ако единомислието беше постигнато от предишните политици, щяхме да си спестим икономическата криза от 1996-1997 година", твърди Лазаров.

Бившият депутат на СДС Иван Сотиров не остава безкритичен. Той вярва, че успехите на Стоянов са много повече от неуспехите му, но споделя и за някои пропуски.

"Най-голямата му грешка беше, че за 4 години не беше извършена лустрация и декомунизация. Не беше потърсена отговорност на хората, които организираха грабежа на българския народ от началото на прехода. И въпреки храбрите твърдения, че тогава се пречупи гръбнакът на олигархията и организираната престъпност, това не се случи", споделя Сотиров.

Един от проблемите е, че Петър Стоянов е бил повече ориентиран към външната политика, отколкото към вътрешната.

"Президентът има това качество да става близък приятел с различни световни лидери", споделя Илия Лазаров. Завързва приятелство с премиера на Италия Романо Проди, с президента на САЩ Клинтън, с премиера на Великобритания Тони Блеър, с президента на Полша Александър Квашневски. "Той беше на нивото на световния елит. И се държеше адекватно. Те го приемаха като един от своите", категоричен е Лазаров.

Той разказа и за отношенията между Стоянов и американския президент Бил Клинтън.

"Беше по времето на кризата "Моника Люински", когато в САЩ искаха да направят импийчмънт на президента. В деня, в който трябваше да се гласува решението, той организираше голямо събитие за откриване на библиотека", обясни Лазаров. Покани са били изпратени до различни лидери, но по информация от външното министерство на събитието са щели да присъстват само Тони Блеър и Романо Проди (който отива като председател на Еврокомисията). Другите са отказали заради процедурата по импийчмънт.

Петър Стоянов

се чуди дали да

приеме поканата

Допитва се до МВнР, което дава негативно становище за едно такова посещение.

"Но президентът каза: "Не, Клинтън е приятел на България, ние трябва да се подкрепяме взаимно и в тежки времена" - спомня си Лазаров. - След събитието в медиите излизат заглавия като "България заедно с Великобритания и ЕС". Той беше един от тримата, които подкрепиха Клинтън, и това закрепи още повече приятелството им."

След посещението на българския президент в Щатите се стига и до визитата на самия Клинтън в България на 21-23 ноември 1999 година. Това е първото в историята на страната ни посещение на американски президент.

"Голямата цел на Стоянов беше България да изплува от блатото на Източна Европа. Да стане част от Европейския съюз и западния свят. Както самият президент казваше: "Да извърши своя цивилизационен избор", обобщава още Лазаров.

Въпреки успехите си като президент Петър Стоянов не успява да спечели втори мандат на изборите през 2001 година. И до днес се водят спорове защо Стоянов губи вота от Георги Първанов. Някои посочват причината, че нито една партия не е застанала плътно зад него, други - злополучния предизборен дебат с Богомил Бонев и прословутата папка с доклад на службите за корупция.

"СДС номинално подкрепи Стоянов за президент. Но моето дълбоко убеждение е, че това не беше много силно мотивирано и искрено. Говоря за ниво ръководство. Очевидно беше, че има напрежение между държавния глава и лидерите на формацията", припомня Иван Сотиров.

Според него ръководството използвало повода, че самият президент заявил, че през втория мандат иска да бъде президент на всички българи. "Тогава се каза: "Той нали така и така иска да е надпартиен.

Ще го подкрепим,

но да не му пречим

в желанието му за надпартийност".

Илия Лазаров смята, че общата нагласа на политическия елит е била срещу Стоянов. "Подкрепата от страна на СДС беше формална, но за да я имаме, не трябваше ДПС да стоят зад нас. От НДСВ също нямахме истинска подкрепа. Действията на Симеон Сакскобургготски, който не отиде да гласува с мотива да не харчи пари за бензин, го доказаха. Всичко това извади на показ нежеланието на политическия елит да има влиятелен президент в лицето на Петър Стоянов. Имаше и голяма завист", твърди Илия Лазаров.

"Не съм наясно за отношенията между Костов и Стоянов, но действително имаше напрежение. Все пак премиерът не беше човек, който толерира други центрове на внимание", уточнява и Иван Сотиров.

Самият Петър Стоянов споделя в една своя медийна изява, че е било много важно след него президент да стане Георги Първанов от БСП. И именно той да подпише акта за влизането на България в НАТО. Защото иначе от БСП щели да организират протести срещу влизането на страната в пакта.

Попитан за личното му мнение за президента, Иван Сотиров споделя: "Петър Стоянов беше най-добрият президент за целия преход. Стоеше по начин, по който човек можеше да се гордее, че има такъв президент".

Началникът на кабинета му Илия Лазаров смята: "Стоянов беше правилният човек, в правилното време, на точното място".

А социологът Андрей Райчев ги допълва: "Българският народ го уважава. Уважаван е и от свои, и от чужди. Стоянов запази достойнството си въпреки пораженията и трудностите".