Русия трябва днес да плати 117 милиона долара лихва по два деноминирани в долари суверенни облигационни заема. Това е първото плащане, което страната трябва да извърши след началото на инвазията й в Украйна, последвана от вълна от санкции от страна на Запада и контрамерки от страна на Москва, пише БТА.

В понеделник руското министерство на финансите обяви, че е изпратило ордер до съответните банки за плащане по еврооблигации, възлизащо на 117,2 милиона долара, с падеж в сряда.

Дипломатическото противопоставяне и икономическите санкции повдигнаха основателните въпроси дали и как Русия ще извърши плащането, което пък отваря перспективата пред първи дефолт на страната по външния й дълг от 1917 г., когато взелите властта болшевики отказаха да признаят дълговете на царския режим.

Ройтерс разкрива каква точно е ситуацията около руските дългове и плащанията по тях.

Колко точно дължи Русия в деноминирани в твърда валута облигации?

Русия е пуснала 15 международни облигационни заема с номинална стойност от около 20 милиарда долара, като половината от тях са в ръцете на международни инвеститори.

Плащанията на 16 март са първите от няколко последователни, като до края на месеца има още един падеж на стойност 615 милиона долара.

Първото плащане по главница е на 4 април и е на стойност от 2 милиарда долара. Самите облигации са емитирани с комбинация от съпътстващи условия и договорки. Облигациите, пуснати след като на Русия са наложени санкции заради анексирането на Кримския полуостров през 2014 г., съдържат клауза за възможно плащане в алтернативна валута. За облигациите, емитирани след 2018 г., рублата е изрично посочена като алтернативна валута.

Облигациите, по които днес трябва да се извърши плащане, са емитирани през 2013 г. и разплащанвето трябва да бъде в американски долари, а платежният агенто по тях е Ситибанк. Според проспекта на облигациите плащането в друга валута би било прието за извършено, само след като получателите обменят получената валута в долари до съответния размер на свободиня пазар.

От Сити не са отговорили на поискания от Ройтерс коментар.

Дали Москва ще плати?

Санкциите удариха сериозно руската икономика, особено замразяването на валутните резерви на централната банка, и Москва първоначално даде да се разбере, че сериозно се колебае дали да използва оскъдните си валутни резерви, за да се разплаща с чуждестранните инвеститори.

Президентски указ от 5 март постанови, че руските длъжници имат правото да плащат на чуждестранните кредитори в рубли и като поставят средствата си в сметка тип C в националния депозитар. Централната банка и министерството на финансите имат право на изключения.

Последваха по-нюансирани изявления, които по същество разрешават плащания в твърда валута. В понеделник финансовото министерство обяви, че е одобрило процедура за плащания в чужда валута и че Русия ще изпълни задълженията си "навременно и в пълен размер".

Ако обаче чуждите банки не съумеят да извършат плащанията, Русия може да изтегли средствата и да ги плати в рубли по сметка в национални депозитар.

Ще получат ли инвеститорите парите си?

Двустранните санкции означават, че на Русия е по-сложно да осъществи плащане, но и на чуждестранните инвеститори е по-трудно да получат парите си обратно.

Американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) издаде на 2 март общ лиценз 9A, който разрешава транзакции за лица от САЩ по отношение на „получаването на лихви, дивиденти или падежни плащания във връзка с дълг или собствен капитал“, издаден от Министерството на финансите на Русия, централна банка или националния суверенен фонд. Този лиценз важи до 25 май, а Русия има да плати близо 2 милиарда долара по външните си държавни облигации след този краен срок и до края на годината.

Възможно ли е да се стигне до дефолт на Русия?

Дефолт по външния дълг на Русия доскоро изглеждаше немислим, тъй като международните облигации се търгуваха над номиналната си стойност почти до края на февруари.

Тежките санкции обаче бързо промениха ситуацията и сега те са на много ниски нива, някои дори спаднаха до едва една десета от номинала си.

Повечето дължими плащания, включително и днешното, имат 30-дневен гратисен период, по време на който Русия може да осъществи плащането. Някои емисии са с 15-дневен гратисен период. За разлика от други руски външни облигации, за които има алтернативни варианти за плащане, плащането по днешните купони трябва да се извърши в американски долари.

Неизплащането им в цялост или плащането в друга валута ще доведе до дефолт в края на гратисния период, смятат анализатори.

Какви ще бъдат последиците за Русия от евентуален дефолт?

Страните в дефолт нямат достъп до международинте капиталови пазари, но като се имат предвид наложените й санкции Русия и без друго вече е отрязана от тях.

Въпреки това неплащането на задълженията може да има мащабни последици.

То може да задейства руски застрахователни полици за неизпълнение на дълг, известни като суапове за кредитно неизпълнение (CDS), които инвеститорите сключват, за да се предпазят при подобни ситуации. Инвестиционната банка „Джей Пи Морган“ (JPMorgan) изчислява, че са налице CDS на стойност от около 6 милиарда долара, които трябва да бъдат изплатени.

Освен това не само международни мениджъри на активи имат експозиция към руския външен дълг. Според Евгений Суворов, икономист към „СентроКредит банк“ (CentroCredit Bank), много руски инвеститори са закупили подобни книжа през сметките си в западни банки. "Налице е сериозно подозрение, че именно руски инвеститори са основните облигационери по руския държавен външен дълг“, посочва икономистът.

Руските банки също могат да со окажат в беда, тъй като облигациите съставляват част от капиталовите им буфери. Да се окажеш под юрисдикцията на неплатежоспособен суверен увеличава натиска върху руските компании, които често ползват международните капиталови пазари за набиране на финансиране и разполагат с близо 100 милиарда долара в облигации в твърда валута.