Приятели,
трябва да изкажем благодарности на московското ръководство на Русия, че ни разяснява разходката на изпратените войски в Украйна. Трябва да се възмущаваме заедно с Лавров, как не са били посрещнати с цветя, хляб и сол?! Как така не можем проумеем, че някакви дузини ултраси и националисти се осмеляват да се пречкат на разходката на непобедимата червена армия? Укорително е за всеки, който и за миг му хрумва, че разхождащите се руски войничета, носейки в ръце маслинови клонки и пускащи бели гълъби може да обстрелват детска болница и родилен дом. За неразбиращите, като мен, трябва да ни е пределно и акуратно ясно, че украинският народ иска да посрещне разхождащите се руски войничета, танкове, самолети, бомби, ракети и куп други мироопазващи инструмента с цветя и за да е по внушително се прегрупират в Полша, Румъния, България и други европейски държави и от там вдовиците, загубилите синовете си, братята си и сирачета да запеят псалми и с върбови клонки да се впуснат в благодарности.
Не мога да разбера, как така украинското законно избрано правителство не се съгласява на миролюбивия план на Лавров и Путин. Какво толкова пък са поискали тези двама най-първи миролюбци? Какво толкова има в това да се откажеш от родината си? Какво толкова има в това да живееш под руски военен ботуш? Какво толкова не им харесва на украинците да живеят в свободата, равноправието и разкоша на който е свикнал руският народ?
Не ги разбира тези украинци Лавров, Лукашенко, Путин, Ким, Мадуро. Даже бащата на народите, Сталин се върти в гроба от неразбиране!