Днес е 10 ноември, денят, в който преди 22 години бе свален диктаторът Тодор Живков, на тоя ден почна падането на Берлинската стена (довършено официално на следващия).
През тия мъгливи седмици на 1989 г. България преживя еуфорията на голямото освобождаване.
Усещането, което изпитаха милиони българи тогава, е велико и несравнимо с нищо и на него се дължи трайният антикомунизъм, антисъветизъм и русофобия на голямата част от избирателите.
Заради онова усещане от първите митинги хората още говорят за СДС и неговите останки.
В същност най-тъжното нещо, което се случи на преминалите избори, бе погребението на СДС, българската партия на свободата, която се превърна във файтон безенесета, както правилно отбеляза онзи ден Иван Кръстев пред в. "Труд".
Сега новият СДС е ГЕРБ, което обаче не е българската партия на свободата, а българската партия на реда. Което определено не е същото, каквото и да си говорим. Нищо, че в ГЕРБ са още по-прозападни от някогашния СДС и никога няма да пуснат съветска АЕЦ.
Крахът на СДС бе минорно озвучен и от още един тъжен факт - комунистически Китай спасява света от поредната криза.
ЕС чака пари, за да може алчните му банки да не фалират и оттам да повлекат целия подреден свят на брюкселските бюрократи. Китай надува вътрешното си потребление, за да има пари и да може да крепи долара.
Това е доста тъжно. Най-голямата робовладелска страна в света - Китай, спасява света.
Там няма свобода, а освен това има и мизерия, полугладно преживяват повече от 700 милиона китайци. Те робуват с по долар на ден, за да може светът да съществува по начина, по който съществува днес.
Затова въпреки всичко - трудностите, мафията, монопола, все пак трябва да сме благодарни за това, което се случи на 10 ноември и след това.
Защото ръководството на БКП в последните си години бе силно впечатлено от случващото се в Китай и затова бе направен Указ 56 - за да тръгне пазарната икономика в рамките на комунистическата диктатура.
Ако това крило от българските комунисти бе надделяло и го нямаше Горбачов, днес България щеше да е макроикономически оазис на стабилността в Европа, в който се изпълняват смъртни присъди, щеше да има софийско жителство и 2/3 от населението да я кара на хляб и боб.
А този текст нямаше да бъде публикуван никога.