Качвам се в трамвая.

Жълто-син, не от тия червените.

Попадам в средата на беседа.

- Ново време идва - вика човекът с бялата брада и фуражката.

Пил е малко, но говорните му умения са непокътнати.

- Да, бе, да, ново време - отвръща дамата четири седалки зад него. Това е тази с двете торбички BILLA и античната шуба.

- Идва - продължава дядото - ама вие комунистите не го разбирате.

- Ти па много го разбираш - контрира го жената. Не личи да е комунистка, но очевидно е, понеже се засяга.

- Идва ами! Как да не идва. Край с руснаците!

- Глупости говориш, пияницо - обажда се русофилията в един ром две места встрани.

Останалите следим дебата с известно неудобство.

Отнякъде мирише зверски на чорапи.

- Вие чувалали ли сте за Сталин? - дядото е готов да даде урок по история на торбичките.

Всички кимаме.

- Тоя па за Сталин говори - ромът-медиатор е изненадан.

- Сталин е кога-кога - комунистката явно не е напуснала разговора.

- Когато - тогава. Ама е пак така - кратка, но солидна теза излиза изпод брадата на мъдреца.

- За кога говориш бе? За сега ли? - модерира ромът, че разпиляно става.

- Ново време идва - не му обръща внимание ораторът.

За ново време не знам, ама ми дойде спирката. Слизам.

Едва ли нещо ще пропусна, така или иначе нямаше да постигнат скоро съгласие, такова чувство имам.

Просто исках да ви кажа, че и в трамвая е същото като във фейсбук, но една идея по-студено.

*От фейсбук!