Ядрено оръжие днес имат поне девет държави, като най-  големите арсенали притежават Русия и САЩ

Николай Евменов - командващ военноморските сили на Русия, подводничар от Ленинград, бивш командващ Северния флот, където са съсредоточени голяма част от атомните оръжия на Русия и откъдето най-вероятно би дошъл ядреният удар, е най-важният човек днес.

Той се приема за близък на Путин, но се смята, че ако Евменов не изпълни заповедта, ако дойде такава, ще е човекът, спасил света от унищожение.

Защото плановете за първи ядрен удар предвиждат изстрелването на поне сто ракети едновременно главно от подводници в Атлантическия океан. Което ще предизвика автоматичен отговор и ще се приключи с човешката цивилизация. Защото

хипотезата за ограничен

ядрен удар не съществува -

ако някой натисне копчето,

настъпва апокалипсис

до минути

Хората на Земята всеки ден се фрустрират ще настъпи ли този момент скоро след заплахите на руския лидер за ядрен удар. Но всъщност именно в зловещата сила на атомното оръжие се крие неговата възпираща сила.

“Натискането на копчето” е малко холивудско клише. Има автоматизъм при ответния удар. Там действа т.нар. система “Мъртва ръка”, създадена по време на студената война. Това е съветска система “Периметър” за ответен ядрен удар при нападение, което се задейства, дори и генералният секретар да е мъртъв. Тоест прословутото ядрено куфарче не е нужно изобщо. Тя е разработена по време на застоя, когато начело на Съветския съюз заставаха поредица сенилни старци.

При първи удар процедурата е малко по-сложна.

Министърът на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов заедно с Путин трябва да задействат едновременно заповедта за атомна атака. При всеки от тях неотлъчно се намират и офицери за връзка.

Ако дори един от кодовете пароли на някое от устройствата е въведен неправилно, системата не сработва. По такъв начин за изстрелването на руски ракети с ядрени бойни глави са необходими координираните действия на седем души (заедно с дежурния оператор на самата ракета). Трябва да участва и командващият военноморските сили, защото главната част от руския ядрен арсенал - балистични и крилати ракети, са с морско базиране. Тоест колкото и да е с мозъчна мъгла Владимир Владимирович, той не може еднолично да започне ядрена война, натискайки просто едно копче.

Копчето действително е червено - такова е, защото Леонид Брежнев в края на живота си е с влошено зрение и за да може да го види.

Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН) са главната ударна част на Въоръжените сили на Русия. Основата на РВСН са съвременните комплекси “Ярс” в шахтов и мобилен вариант. “Ярс” е способен да поразява цели на разстояние до 11 000 км, той е снабден с разделяща се бойна глава с маневриращи отделно насочвани ядрени глави. Подводните сили на Северния флот се считат за най-мощната формация от подводници, въоръжени с ядрени ракети в състава на ВМС на Русия. Стратегическата авиация е въздушният компонент на руската“ ядрена триада”. Тя включва модернизирани бомбардировачи с голям обсег Ту-22М3, стратегически бомбардировачи Ту-160 и Ту-95МС.

Шансът да получи неподчинение не е малък, защото

руските подводничари

имат сложни отношения

с Путин от инцидента

с “Курск”

Адвокатът Борис Кузнецов, представлявал близките на жертвите твърди, че Путин се обадил по телефона на Борис Березовски и е нарекъл майките и съпругите на загиналите “шлюхи для 10 долларов” (изключително груб израз - к**ви за 10 долара).

Березовски е разказал това на Кузнецов, който пък го описва в книга. Освен това лично Путин отговаря на Лари Кинг от Си Ен Ен на въпрос “Какво се случи с “Курск”?” - “Она утанула”(на български - Тя (подводницата) потъна”).

Близките на загиналите, а и изобщо руските подводничари смятат, че част от екипажа е бил жив поне 2 денонощия след взрива на торпедо, но лично Путин и тогавашният командващ на флота адмирал Владимир Куроедов не са позволили норвежки и шведски подводници да опитат да помогнат за спасението им.

Днес ядрено оръжие имат поне девет държави, като, разбира се, най-големите ядрени арсенали притежават Русия и САЩ. Всяка от тези страни има ядрено оръжие с наземно, морско и въздушно базиране. Американците традиционно разчитат на балистични ракети, изстрелвани от подводници, докато основната ядрена сила на Русия са комплекси с мобилно и шахтово базиране.

След бомбардировките над Хирошима и Нагасаки ядреното оръжие се смята по-скоро за средство за сдържане, отколкото за война. Те не са използвани в реални бойни действия от 9 август 1944 г. Т.нар. термоядрена бомба, а.к.а, водородна е по-страшното оръжие, което използва силата на ядрения синтез, а не разпад.

 В началото на 60-те, след като Никита Хрушчов удря с обувката си по катедрата в залата на ООН, Съветският съюз правят опит с една на полигон над остров Нова земя в Арктика.

Атомната гъба от т. нар. цар бомба или още “кузкина мать” (майката на бръмбара, на български) е висока 69 километра, а хора, отдалечени на 100 километра от епицентъра, получават изгаряния на кожата. 40 минути продължават

електромагнитните

смущения на планетата

след взрива на цар бомба

Наричат я “кузкина мать”, защото Хрушчов заявява на Никсън (тогава вицепрезидент) през 1959 г. “Мы вам покажем кузькину мать!” (идиоматичен израз, който означава буквално “Ще ви покажем майката на бръмбара”, тоест ще видите червеите отдолу, но се използва в смисъл - ще ви погребем).

Но тъй като ядреното оръжие представлява най-страшната заплаха, създадена от човека, несравнима с конвенционалното оръжие, то огромни средства винаги са влагани и в противоракетната отбрана. Пълномащабен ядрен конфликт почти гарантирано ще изпрати планетата в каменния век.

Впрочем освен ядрено оръжие има и много опасни конвенционални оръжия, като например т. нар. вакуумна бомба, за която също има съобщения, че би могло да бъде използвана в “специалната операция” в Украйна.

Това е мощен окислител - полимеризиран тетрахлоретан (какъвто има в пожарогасителите).

Той се изстрелва от системите “Град”, наследник на катюшите от Втората световна война, залпово, като на един залп от няколко десетки ракети има една взривател, което има бинарен ефект.

Наричат я вакуумна бомба, защото по същество

нейният взрив не е

експлозия, а имплозия,

тоест ударната вълна върви към епицентъра, защото всичкият кислород на стотици километри реагира с натрупания окислител и това създава вауумен ефект. Поразява всичко в радиус от 300 км, а на около 1000 всичко живо оглушава. Смята се за изключително нехуманно оръжие.

Заради войната в Украйна все повече страни в света виждат гаранции за сигурност в собствено ядрено оръжие. Защото по Будапещенските договорки Украйна е лишена от атомното оръжие, което имаше от съветската епоха, и Путин не се поколеба да я нападне.

Засилват се мненията по света, че собственото ядрено оръжие е единственият спиращ фактор пред умопомрачен агресор.

Истинско употребявано американско ядрено куфарче, изложено в музея “Смитсониън” във Вашингтон. 

Новото хилядолетие започна с поемането на атомното куфарче от Путин

Ядреното куфарче е в ръцете на Путин от 31 декември 1999 г. То се състои от две части - куфарче, наречено “Чегет”, и чантата “Агат” с радиостанция за оперативна комуникация.

Това устройство осигурява комуникация със стратегическите ракетни войски чрез автоматизираната система “Казбек”, създадена преди повече от 30 години.

“Куфарчето” се носи директно на президента от неговия пазител,

офицер свързочник,

който винаги е в

полезрението на

президент

на Руската федерация. Този военнослужещ по правило е поне капитан втори ранг (флотският хомолог на подполковника).

Държавният глава влиза в интерфейса на преносимия комплекс “Чегет”, след което въвежда няколко криптирани ключа и пароли. Пръв за атаката разбира дежурният оператор на Главния център за ракетни атаки в Солнечногорск край Москва и той разпределя задачите. В Съединените щати също използват ядрено куфарче. Всъщност през 50-те години на миналия век това устройство е измислено при президента Айзенхауер.

Външно американската версия на “куфарчето”

прилича на

продълговата овална

топка за

американски футбол,

тапицирана с кожа, поради което се нарича Nuclear Football.

За да активира ядрените ракетни сили, президентът на Америка трябва да използва титаниева или златна карта с таен код. Американските президенти често губят тази карта. 

Инструкцията за използване на американското "ядрено куфарче" е 30 страници. На 11 септември 2001 г. Джордж Буш е толкова стреснат от терористичните атаки, че извадил веднага ръководството и почнал да го чете внимателно.

Според твърденията на руски военнослужещи съществуващите мерки за сигурност в Русия изключвали възможност за изстрелване на балистични ракети по погрешка или по волята само на един умопомрачен човек.