Жестоко ме кефят тия, които днес казват - “Не критикувай правителството, ГЕРБ ли искаш да върнеш на власт”.

Аз ги помня. Част от тях преди ми викаха - “Не критикувай правителството, БСП ли искаш да върнеш на власт”.

Никой не искам да връщам никъде. Нито пък имам силата да го направя.

Само едно знам - когато някой не става, той трябва да си иде. Например министъра на културата.

И ако клетия младеж, който не знае къде се намира бъде свален от този непривичен за него пост, то това не означава, скъпи ми комсомолски активисти, че ще се върне ГЕРБ.

Не, няма. Ще сложат сегашните друг министър, който, току виж, става. Или поне ще знае на коя улица се намира министерството.

И това май е всичко. Тая мантра “не критикувай, щото иначе майката си трака” ми е обидна. Обижда ме факта, че това изобщо се появява като теза.

Но повече ме обижда липсата на бъдеще. No future for you, батенце…

*Oт фейсбук!