Дни наред сватове, сватбари, родители преговарят, ядат, пият, наддават, нанасят си удари под кръста

Едно от най-важните събития в живота на човек е женитбата. Сватбите в село бяха големи и в тях взимаха участие всички селяни. Това бе една дълга, продължителна, изпъстрена с различни перипетии церемония. Започваме със сватуването. В повечето случаи предварително се знаеше кой ерген за коя мома ще се жени, но съществуваха и по-заплетени случаи.

СВАТУВАНЕ. Пращат сватовници или сватовница в момината къща. Макар да се знае за какво идват, започва се един дълъг разговор прелюдия, докато се стигне до най-главното.

Вие имате

мома за женене,

ние имаме хубав ерген. Текат дълги преговори и хвалби, че момчето има всички най-положителни качества и тяхната мома по-подходящ кандидат няма да намери. Ако има и други кандидати, корят ги, обрисуват ги в най-черни краски, изтъкват всички най-отрицателни качества, за да блесне техният кандидат.

Щом се доразберат, че работата ще стане, идват истинските сватовници с бъклица, с червен конец с вързан на него звонк или цял наниз ермиличета и пендари. Момата, ако посегне и вземе парата, значи приема: всички започват да ? честитят, тя целува ръка, а те дават пари. Това са така наречените ПРИЕМКИ. Щом момата приеме, гърмят три пъти да се извести, че момата вече е годеница, а ергенят – годеник, и други ергени и моми нямат право на тях. Уговарят се и кога ще стане годежът. Често пъти след приемките започват и подмолни действия за развалянето им. Понякога се случва момата да пристане на друг или пък момъкът я оставя и взема друга. За да не се получи така, викат свещеника да направи половин венчило. Той прави само обручението. След това връщане няма.

ГОДЕЖЪТ: За определения ден с калеска

поканват близките

на ергена

Побащимът взема паралията, вино и друго по нея и отиват в момини двори. Слагат софрата с питата пред старейшите и на всеослушание правят пазарлък за момата. Свекърът дава пари. Прави се уговорката на кого какви обувки ще купят за момините хора, а момините хора на кого какъв дар ще даде булката на свекровите хора. Определя се също и кога ще бъде сватбата. Всичко това се съпровожда с най-различни добри пожелания - ядене и пиене. Най-после извиват кръшно хоро около паралията, която обикалят три пъти. Побащимът, като водач на хорото, взема паралията, повежда хорото към вратата и годежарите си отиват.

ПРЕДСВАТБЕНИ тържества и приготовления. Тогава рано сутринта помайчимата приготвя байрака. Взема се прав лесков прът - вероятно защото е по-лек, върхът му се подостря. На подостреното място се забива червена ябълка или жълта дюля, между варакосан чемшир и други цветя, и задължително вързани две кърпи - една червена и една бяла. Вечерта момините хора занасят някои дарове, определени за момковите хора - в дома на ергена. Окачват ги на видно място и до тях байрака. Сутринта момите метачки и готвачки откъм ергена ходят и викат из селото: “Елате да ядете ВИНЕНЦА”. Като в същото време пеят. Желаещите да уважат момъка ходят с принос в къщата му. Пълнят една бъклица с вино и там. Най-напред вземат по хапка от надробения хляб във виното и тогаз отиват да видят

какво момата

ще дава на момковите хора

и какъв байрак е направила помайчимата. Обикновено на тази церемония ходеха само жени и тя се казваше ВИНЕНЦА.

В събота сутринта момите ходят из селото, пеят и викат: “Виненца…”. Изреждат се жените и момите от цялото село да видят всичкия чеиз на момата. В събота вечерта стават и “съсевките” пак в дома на момата. Едни моми сеят брашното, а определената мома меси медената пита. При свършека почват момците да наддават. Ако момата е обичана, питата ще бъде с висока цена и обратното. Момата взема питата и я дава на момъка, който е спечелил и му целува ръка. Цялото село тръпне в очакване да узнае коя мома е месила питата, кой ерген е наддал най-много и за колко пари я е купил. След това се пръскат всички освен специално поканените.

В събота вечерта срещу неделя годеникът отива в дома на кума, гощава го и през цялото време, докато той се храни, годеникът му отстоява във всичко и стои прав. В неделя сутринта, преди изгрев, ергените отиват да бръснат момъка. Често пъти това става символично и комично. Бръснат го например с дървен бръснач.

Момите откъм булката пък було шият и пеят песента:

“Както слънце от земя се отделя, тъй и…(името на булката) от майка и баща се разделя и…(името на ергена) се заделя.

Как ще майка

да прежали?

Кат овца гергьовско агне.”

Домакинствата на момъка, момата, кума пращат калесници из село. Които са канени от всичките, избират си един от тримата, когото ще уважат или пък последователно ходят и в трите къщи. Понякога предварително се разбират кой в коя къща ще бъде сватбарин. На сватбата се ходи с кринче храна, пита, ядене, вино, ракия, а срещу горното къщата ги изпраща с дар.

При кума, като най-главен, в неделя се ходи три пъти. Първия път - да го черпят, втория - да го гощават, и третия - да го вземат. Всичко това става с песни, свирни, игри в дворовете на момъка, момата, кума и по улиците. Кумът и кумата са най-уважаваните личности в деня на сватбата. Каквото кажат - това се прави. Тяхната дума на две не става. Това уважение към кумовете се запазва през целия живот. Побащимът бяга за всичко.

Какво се случва през останалата част от времето четете - ТУК!