Слушайте сега, може да се окаже, че ви засяга пряко.

Препоръчан съм бил изглежда за демонстрация на почистваща техника и след известно увъртане склонявам да ме посетят. Какво пък толкова. Последният шанс пред килима в хола да не бъде изхвърлен е да го изсмучат професионално. Заслужил си го е.

Идва човек, носи кашон със системата.

Така викаме за престиж, че струва майка си и баща си като за прахосмукачка. Дръпва ми се реч от заучени фрази за ползите от хигиената и мрежовия маркетинг. Кимам като дакелче на задното стъкло на москвич. Няма такива разбрани дакелчета на пазара вече.

Започва се бодро с демонстрацията. Чистим първо плочките в коридора, вратата, стените, една клета мрежа за комари и няколко възглавници съсе калъфките. Излишно е, ама не може без загрявка. Сменяме накрайници, точим кабел, въртим филтри. Голяма забава. И все пак чакам търпеливо да дойде поантата, както вие сега.

Човекът продължава да ръси клишета и да подлага на съмнение домакинските ми навици.

Вече сме изгубили от първоначалния си ентусиазъм, а килимът още чака да влезе в играта.

Започва същинският сблъсък, както викаха Иван и Андрей навремето.

Човекът тръгва уверено, овладява центъра, пуска няколко бързи атаки по фланговете. Почистващата система систематизира. Килимът изглежда обречен. Филтрите, от които се очаква периодично да показват резултата, обаче не отчитат промяна. Това само амбицира професионалиста и той предприема нова тактика - къси отривисти движения. Забелязва се известна промяна в цвета на настилката, но все така филтри тъмнеят, глава се люшка.

Засега уста не проклина цяла Вселена, но ожаднява. Пауза. Пие. Аз се шегувам гузно с фандъците. Човекът вика, че и при другите било така.

Това амбицира килимът ми да окаже домакински натиск. Във втория рунд доминацията му е осезаема. Вижда се, че има какво да даде на тия филтри. Онзи се поти и пъшка, не знам на какво разчита. Времето вече не е в негова полза.

Пак пие вода. Придобил е по-измъчен вид от противника си. Предлагам му да стига толкова. Схванах общата идея.

Той обаче е инат. Избърсва лъскаво чело и пак се залавя. Оре тоя ми ти килим, той пък, мискининът, надминава себе си по мърлявост. Аз само мисля как по-бързо да ви разправя за тая битка, Уайлдър - Фюри ряпа да яде.

След час и кусур човекът започна да диша по-очестено, почистващата система бере душа в металното си тяло. Пхиииуууу. Последен съдийски сигнал. Времето изтече.

Килимът защити родовата чест, неслучайно още прабаба ми се е гордяла с него. Формата е временна, класата - вечна.

Сядаме на изпроводяк. То е ясно, че имам нужда от нова прахосмукачка, но изключено да дам 2800 за нея. Евро.

От съжаление питам човека как мога да му помогна по друг начин. Той пак си настоява на сумата, някакви отстъпки ми пресмята, все едно съм в Теленор (или както там му е последно името). Чак за шест бона не ми е близък, но оценявам усилията.

Накрая, изнервен, да не кажа съсипан, ми измънква, че ако не финансово, то да му помогна с контакти, на които да демонстрира какво може той и системата, на която служи.

Това, отвръщам, вече мога да направя. Да види, че не съм лош човек.

Та исках да ви помоля за разбиране, ако случайно в пристъп на прекомерен хуманизъм съм дал вашия номер. Сори.

Иначе килимът остава и тая година.

От фейсбук