Стотици хиляди заляха планетата с протестите си срещу корпоративната алчност и социалното неравенство. Гневни хора окупираха големи квартали и малки градове в целия свят от Уолстрийт в Ню Йорк до Ситито в Лондон. "Възмутените", тръгнали от Испания, намериха свои съмишленици от Португалия, Италия, Германия, Великобритания, пренесоха се в Южна Америка, Африка и Азия. Най-общо протестите са насочени срещу пагубното влияние на финансовата и икономическата криза върху средната класа и по-бедното население, срещу безпрецедентната помощ, която бе оказана на финансовия сектор с парите на данъкоплатците и срещу продължаващата криза.
l Пиша всичко това, защото в най-бедната и корумпирана държава в Европа на подобен протест излязоха между 30 и 50 души. Както винаги безразлични до овчедушие или обратното. А както стана известно, у нас около 5 на сто от богатите граждани държат около 95 на сто от парите на България. Предизборно само приказваме, че средната класа я няма, че малкият и среден бизнес се задушават, че и у нас, както и по света след кризата богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни. Дотолкова сме свикнали с тази действителност, че я приемаме като неизбежна част от живота ни и дори не се опитваме да я променим.
l И докато по европейските и световни столици възмутените и вбесените палят коли и фасади на банки, у нас премиерът Борисов даде най-неочакваната си рецепта за справяне с дълговата криза: пенсиите в Европа - колкото нашите. Първо му се подиграхме, после в "168 часа" излезе не кой да е, а Стив Ханке и каза, че премиерът "може и да е прав". Да, разбирам съветите на част от икономистите за стимулиране на потреблението като вариант за справяне с проблема, но за да дадеш, първо трябва да вземеш. А Южна Европа вземаше безнаказано много и сега всички плащат сметките. Затова си мисля, че световните протести и месеци на нестихващ гняв са предизвикани от свръхконсумиращите общества и техните най-богати върхушки. Докато у нас сме свикнали на просяшките пенсии и заплати и затова няма да има стачки и протести, както и няма да си обясним отчаяния въпрос на една медсестра в Гърция: "Как ще живея с 1200 евро заплата?"
l Но затова на нашите предизборни дебати не стана дума. Стана дума за Катуница, която ни показа колко дълбоко ни липсва равенството пред закона, доколкото социалното разслоение все още можем да преглътнем, защото някак сме му свикнали.
l Та като пиша за равенството пред закона, прочетох, че Доган се заканил да обеси своя кандидат-кмет от Доспат, ако го предаде. Това на някого да му мирише на заплаха за убийство? И нима не се знае, че Доган от години "коли и беси" и в политиката, и в собствената си партия? Или пак е "извадено от контекста"? В този смисъл няма ли един гневен и възмутен прокурор да повдигне обвинение на Сокола? Обаче…нали си го знаем и сме му свикнали. Още от обръчите от фирми и порциите на властта. Или от времето на социализма, дето като ще ни бесят, питахме да си носим ли въжето и сапуна? Така от Татово време си знаехме и Цар Киро. Ей затова у нас възмутени няма. По-скоро има, но под сурдинка, по социалистически и без да ни чуе оня от Шесто.