Кралски питони, мрежести питони, пясъчни бои, царевични смокове, варани, каймани, европейски керкенез, зайчета, кучета, котки и какви ли още не животни са минали през дома на Хава и Алекс. Не, не в имението им в джунглата. А в апартамент от 70 квадратни метра в Бургас, България.

Нашите герои са MorphHub Family - те се срещат покрай страстта си към животните. Хава отглежда гигантски африкански охлюви, Алекс развъжда питони. Той е в Пловдив, тя в - Бургас. Влечугите по принцип разделят хората още от библейски времена. При тях обаче се случва точно обратното и

всичко започва с развъждането на кралски питони

В един момент Хава и Алекс съжителстват с повече от 40 змии. В малкия апартамент с влечугите неусетно израства и дъщеря им Виктория.

Змиите всъщност нямат своя стая – те обитават специални терариуми в семейната спалня – т.нар. рак системи. "Това са вид стелажи, на които са подредени много кутии. Те се топлят от един термостат. Така се създават максимални условия откъм топлина, хладна и топла точка. Стимулира се развъждането. Те се използват повече за развъждане, не толкова за гледане на животното като домашен любимец", споделя Алекс, който учи за зооинженер.

С много любов и старание двамата с Хава успяват да отгледат толкова питони, че са признати от колегите си в цяла Европа. Постепенно обаче те решават да превърнат хобито си в нещо много по-полезно. "Решихме, че можем да използваме нашите животни, за да учим хората. Опитваме се да направим отглеждането на влечуги по-достъпно за тях – обяснява Алекс. -

Искаме хората да престанат да се страхуват от тях

И дори да започнат да ги обичат."

MorphHub Family споделят, че хората имат предразсъдъци към влечугите, тъй като са им непознати. Истинската информация за змиите е ограничена, а хората дори не знаят какви са те на пипане, да не говорим за езика на тялото на влечугите. Именно това ги й кара да направят своя тик- ток акаунт, откъдето стават популярни. Освен това имат акаунти и във фейсбук, инстаграм, ютюбу, където публикуват видеоклипове и текстове за отглеждането на различните видове животни. В социалните си мрежи се опитват да обясняват навиците и характера на влечугите, да образоват, да разчупят стереотипите и да разпространяват хобито си.

"Ние се стремим да направим информацията по-достъпна за хората, да ги запознаем с този тип животни, какво изискват и какво е тяхното поведение. Искаме да покажем, че влечугите нямат намерение да ни изядат. И че ако не ги застрашаваме, те не биха ни нападнали", споделя Хава.

"Ако змия нападне, човек е направил грешка",

допълва я Алекс. Той професионално съветва първото нещо, което човек трябва да направи, като види змия, е да отстъпи назад. В никакъв случай да не я доближава прекалено, защото така животното се чувства застрашено.

Ако говорим за домашно влечуго, е много важно да разчитаме езика на тялото му. Когато змиите се движат прекалено, без да сме отворили терариума, или пък съскат, бутат се, те най-вероятно са раздразнени или гладни. Така че е най-добре в този момент да оставим животните на спокойствие и да не ги безпокоим.

Малката Виктория, която израства с домашните любимци на Алекс и Хава, вече добре знае всички тези малки тайни.

“Тя никога не се е страхувала от тях.

Но също така знае, че в никакъв случай не трябва да отваря на животните без нас. А и ние нe й даваме да държи в ръцете си раздразнени животни. Тя винаги ги е пипала, слагала на врата си, когато са спокойни", обяснява майка й. Дъщеря им никога не е хапана от влечуги. Но това не може да се твърди за нейния баща. Както те се шегуват - "Него какво ли не го е хапало". Алекс обаче веднага разяснява, че тяхното куче на игра му е пробило нокътя, което е доста по-голяма щета от тези, които е получавал от влечугите.

След като започват по-сериозно да се занимават с образователната функция на хобито си, MorphHub Family сменят рак системите на змиите с терариуми.

Но всеки вид влечуго има различни изисквания откъм условия за живот. За кралските питони например, които са най-масово разпространени, терариумът трябва да е около 90 см дълъг, 50 см широк и 50 см висок. Като змиите не използват височината. Тя е по-скоро за поставяне на LED осветление или декорации. В терариумите може да има растения, но първо трябва да се провери да не са токсични за животното. Могат да се използват и различни клони или каменни укрития. На дъното трябва да има субстрат, като най-често се използва кокосов чипс.

Освен това е изключително важно

да се осигури топлина и влажност

на влечугото според изискванията на вида. Като за кралските питони това би означавало температура около 32 градуса, влажност до около 60%. Животните изискват и прясна вода ежедневно.

"Терариумите са добри за отглеждането на влечуги. Много хора смятат, че те имат нужда от голямо пространство, но за змиите това не е така. Те единствено си почиват някъде, ако са нахранени. А ако сменят кожа, просто търсят студената точка.

Движат се само когато искат да се хранят

или им започне размножителният период”, споделя Алекс.

Отделните видове змии се хранят различно. "Големите ядат цели бутчета – по две - три на хранене. Малките, които не могат да поберат цели бутчета, ги храним със замразени плъхове. Като тези плъхове са специално развъждани за тази цел във ферми в Хърватия”, обяснява Хава.

Честотата на хранене също зависи от вида на влечугото. Но е прието, че

подрастващите змии се хранят по-често,

тъй като ядат и по-дребна плячка. Така че на тях им се дава храна на 5 или 7 дни. При порасналите индивиди вече този процес може да се разреди на до към 10 дни. Съвсем големите видове като мрежестите питони се хранят на още по-дълги интервали. Много зависи от плячката, която са погълнали, но е възможно това да се случва на 3 месеца веднъж.

Семейството споделя, че слуховете за хранене с котенца и кученца са пълна измислица. Като добавят, че никой себеуважаващ се развъдчик не би нахранил змията си с улично животно, тъй като те пренасят паразити и болести. А особено големите видове са доста скъпи. По магазините се продават замразени плъхове, вече има и специални салами за хранене на влечуги. Така че никой

не би рискувал да загуби животното си

MorphHub Family споделят, че социализирането на животните е изключително важно.

А това става чрез изваждането на змиите от терариума. Което, ако не всеки ден, то трябва да се случва поне няколко пъти в седмицата. Колкото по-често докосваме животното, толкова по-бързо разбира, че ние не искаме да го нараним. "Животните трябва да свикнат с нашето присъствие, а това се случва с повече докосване и контакт с тях. Колкото повече внимание им обръщате, толкова по-спокойни спрямо хората са те“, допълва Хава.

За социализирането на влечугите помага и изграждането на навици у тях.

Например при по-големите змии е желателно

терариумите да са с два отвора

Единият е единствено за хранене. През другия вече се почиства на животното или то се изважда. При по-дребните видове, когато няма толкова пространство, се използва кука. С нея трябва да се докосне животното, за да разбере, че няма да се храни. Като, разбира се, за това се иска постоянна работа и време за създаване на такъв навик.

За притежанието на голяма част от влечугите се изискват документи. Ако закупувате животното от Европа или друга част от света, то трябва да ви се предоставят документи за произхода. С които вие отивате в РИОСОВ - България (Регионална инспекция по околната среда и водите), където го регистрирате. Ако закупувате змия от страната, тя вече трябва да има регистрация. Освен това трябва да ви предоставят и договор за покупка или дарение на животното. Не всички влечуги попадат в категория CITES B, така че не всички се регистрират.

MorphHub family обаче не спират дотук. Те имат голяма мечта. Да закупят земя, на която

да построят огромна база за влечуги

И там да дадат възможност на хората не само да гледат през стъклата животните, а да се докоснат до тях. Всичко това, разбира се, ще се случва под строгия надзор на Алекс и Хава. Те ще инструктират посетителите и ще им разказват тайните на отделните видове. "В нашия зоопарк хората няма просто да четат имената на животните върху листчета и табелки – разказва разпалено Алекс. - Целта ни е да покажем, че влечугите не са толкова страшни. Въпреки че са оплювани навсякъде – Библия, филми, книги – всички най-лоши неща са свързани с тях. Искаме чрез нашите животни да накараме хората да потърсят логика в дивото, което ги заобикаля."