В крайна сметка, след доста размисъл, реших да не се кандидатирам за председател на Демократи за силна България на Националното събрание идната седмица. Това написа бившият шеф на ДСБ и настоящ евродепутат Радан Кънев на профила си във Фейсбук. И продължи:

Трудно решение, което - знам - разочарова мнозина. Благодаря още веднъж и за номинациите, и за подкрепата. И искрено се извинявам за излъганите надежди и доверие.

Няма как да обясня всичките си съображения тук. Най-малкото, ще стане твърде, твърде дълго... Най-важните две, накратко:

1) Не мисля, че човек трябва да се връща в роля, в която е бил. Рядко става по-добре.

2) Далеч по-важно - при никакви условия няма да се превърна в участник в процес, който да застраши единството на партията ДСБ или на обединението Демократична България, или да бъда спирачка пред засилената консолидация на коалицията.

Има достатъчно вече натрупани рискове и проблеми в това отношение. Моят възможен принос е да не допринасям за задълбочаването им. Разрешаването им е задача на самото събрание и на следващото ръководство.

В името на единството и на партията ни, и на демократичната реформаторска общност в България, преди повече от седем години оттеглих кандидатурата си за лидер на тогавашния Рефораторски блок, по същите съображения подадох оставка като председател на ДСБ през 2017г. Мнозина смятат, че и двата пъти съм направил грешка, но аз не споделям това мнение. Не ми пречи да отстъпя и трети, и тридесети път, ако цената е единството. И от тази позиция ще мога да се противопоставя на всеки, който го застрашава в бъдеще.

Като всеки човек, който се занимава с политика, съм подвластен на греха на суетата и вероятно имам его, далеч надскачащо достойнствата ми. И като всеки отговорен човек съзнавам, че решенията ми, и правилните, и грешните, не обслужват само личен интерес, а и общностен, и обществен.

В близките седмици и месеци ще подчиня и егото си, и отговорността си, на сериозна политика и работа за наистина дългосрочни национални цели, а не на дребни лични борби, които свалят ръста и доверието на участващите хора, общности и партии.