Отечественият фронт от Овча купел иска "смърт без пощада". Паметта за жертвите на т.нар. "народен съд" е не просто важна. Тя трябва да е неразделна част от семейната история на всички, ако искаме да сме нация... В моята семейна история има момент, който винаги ми е давал надежда, че и най-мрачните дни могат да бъдат осветени от човешкото достойнство. Баба ми, Маргарита Халачева, една от първите жени-съдии в България, отказва да участва в това позорище, залагайки цялата си "бляскава кариера", която т.нар. "народна власт" ѝ е предлагала.

Страшното на онези дни не е в самия акт, копиран от Сталинските процеси. Дори не е в неоправданата жестокост - 2730 души осъдени на смърт и 1 305 души получават доживотен затвор срещу общо 19 присъди от Нюрнбергския процес, от които само 12 смъртни. Страшно е сатанинското въодушевление, с което едни българи избиват други българи. И ако си мислите, че това е вече история, погледнете езикът на омразата, който шества из социалните мрежи и публичния живот днес, за да се убедите, че ако има възможност, Овча купел отново ще поиска "смърт без пощада"...

Има мрачна ирония и в това, че името на квартала от 1909-а се свръзва с най-четения текст от евнагелията - Йоан, глава 5, посветен на изцелението на болни и нещастни. Да се помолим за изцеление!

*Oт фейсбук!