Няма опасност за страната ни, напрежението с Русия преекспонирано, докладвали службите

Българският батальон от до 1000 души, който правителството ще определи като част от съюзните сили на НАТО, няма да е ограничен само на територията на България и при искане от алианса ще може да бъде изпращан и извън територията на страната.

За това предупредиха експерти, след като в сряда Министерският съвет обяви плановете си за отговор на нарастващото напрежение между НАТО и Русия. С определянето на този батальон правителството засега отговаря и на исканията на американския главнокомандващ за Европа ген. Тод Уолтърс от декември в България и Румъния да се разположат контингенти от засиленото предно присъствие на НАТО. Според плановете на генерала, потвърдени и от българския военен министър Стефан Янев, във всяка от държавите трябваше да се разположат до 1500 войници от силите на НАТО.

Придаден веднъж към силите за предно присъствие на алианса, българският батальон може да бъде поискан и за територията на друга държава, ако се наложи, предупредиха обаче военни експерти. Думите им бяха в отговор на обещанията на премиера Кирил Петков и министър Янев, че дадени пред парламента българските войници няма да воюват.

Депутатите също не са на единно мнение, показа проверка на “24 часа”. Невъзможно е тази бойна група да бъде пратена другаде на война, категорични бяха от ГЕРБ и “Има такъв народ”.

“Логиката и принципът на всички подобни батальонни бойни групи и цялото разполагане на бойни сили на НАТО или на съюзниците от Прибалтика до България е само и единствено да гарантира териториалната отбрана на тези страни”, заяви пред “24 часа” зам.-председателят на комисията по отбрана от ГЕРБ Христо Гаджев.

От 2016 г. с подобни международни батальони НАТО присъства в балтийските страни и Полша, припомни той. “Разликата между тях и българския модел е, че там рамкова страна са 4 от големите армии на съюзниците в НАТО. Вариантът, който ни представиха, е, че при нас рамковата страна е България”, добави Гаджев. Така според него

правителството изпълнявало исканията на Русия

да не се разполагат натовски сили на наша територия.

Няма никаква възможност батальонът да се изпрати в друга държава, категоричен е и другият зам.-председател на комисията по отбрана полк. Александър Александров от ИТН.

“Тази бойна група се отделя от българските въоръжени сили, за да изпълнява конкретни задачи в смисъла на ескалация на напрежението между Русия и Украйна. Тя се командва от български офицери и постоянната ѝ задача е в югоизточния фланг на НАТО, в България”, обясни той пред “24 часа”.

Все пак били възможни промени като численост, засилване на артилерията или повече комуникационни средства. “Затова се казва, че е на функционален принцип. Може да бъде до 1000 души, но може да са 600 или 800. Всичко е съобразно обстановката - дали се влошава, или подобрява, може да има промени, но на този принцип. Нищо повече от това”, добави Александров.

На обратната теза обаче са от “Възраждане”. Според лидера на партията Костадин Костадинов батальонът може да смени локацията си, но само след решение на парламента.

“Тази хипотеза е съвсем възможна.

Законодателството го позволява, но трябва да има решение на Министерския съвет и одобрение на Народното събрание”, каза пред “24 часа” Костадинов. Заплаха за България няма, нямало заплаха и за война, допълни той, като се позова на казаното от ДАНС и ДАР пред депутатите на закритото заседание в сряда.

“Този батальон не е създаден за отбрана. Това е някаква мимикрия за съюзнически ангажименти. Този батальон ще е от 500 души. Мислите ли, че ще могат да гарантират териториалната цялост на България”, коментира още Костадинов.

От БСП и ДПС отказаха коментар, тъй като все още липсвали всички детайли по темата.

Междувременно от Брюксел пък премиерът Петков обясни, че въпросният батальон няма да бъде само от българи, както се твърдеше на извънредното заседание в парламента в сряда вечерта. Поради дефицити ще се наложи в него да се включат и войници от армии на страни - членки на НАТО.

“Фокусът е първо да бъде български батальон, да видим кои са дефицитите, да ги оценим, да вкараме програма за инвестиране по тези дефицити, за да бъдат поправени. Докато това не се случи, съюзническите сили ще участват в попълването на тези сили и съюзниците в НАТО ние не ги дискриминираме”, каза Петков.

По думите му според българските служби има “леко преекспониране” на ситуацията с напрежението НАТО - Русия.