Пътувам в рейса.
Спазваме мерки и прочие, макар малко да друса.
По едно време друсва повече и една женица с торби се лашва в мен.
Лек сблъсък, признавам, но некомфортен и за двете страни.
Като тотален джентълмен показвам с очи над маската, че всичко е простено, не съм се обидил или нещо.
Жената е смутена, да не кажа покъртена какво преживя току-що.
Трябва й време да се опомни.
Обаче незнайно как ме разпознава, виждам го като процес в погледа й.
Притеснението й преминава във весела изненада.
И тя казва най-благото на света:
Опа!